Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невяна Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)». Краткое содержание книги:
— Колкото и да живееше — отекна Меги.
— Беше много слаба, толкова слаба, че като започнеше да се смее, не можеше да престане… а това беше много жалко…
Меги изведнъж се натъжи.
— … И като не знаеше какво да я прави, баба й се държа някое време наистина доста недобре към нея. Най-после, с течение на времето, Меги се помъчи сама да се поправи, стана много прилежна и трудолюбива; постепенно започнаха да я пускат да излиза, когато си иска, да си изкарва прехраната и тя наистина я изкарва. Такава — завърши малката Дорит, като плесна пак големите ръце на Меги — е историята на Меги, както и тя сама я знае!
Но Артър би разбрал това, което не бе споменато, дори да не бе чул нито веднъж думата майчице, да не бе забелязал милването на слабата ръчица, нито сълзите в безцветните очи, дори да не бе доловил хлипането, задушавано от неуместния смях. Замърсеният вход, гдето свиреше вятър и дъжд, кошницата с изкаляните картофи, които щяха навярно пак да се търкулнат и пак да бъдат прибрани, не му се сториха жалки, каквито в действителност бяха, когато си ги представяше по-късно. Никога, нито веднъж!
Наближаваха вече целта на разходката си и излязоха от входа, за да я завършат. С нищо не биха могли да зарадват Меги така, както, като се спряха пред витрината на една бакалница, за да им покаже учеността си — Меги четеше посвоему и в повечето случаи разбираше правилно тлъстите цифри в надписите за цените. Справяше се също успешно, макар и с грешки, с различните филантропически препоръки: изпитайте нашето лекарство, изпитайте нашата семейна вакса, опитайте нашия портокалов чай, който е на първо място между цветочните чайове; както и с различните предупреждения към публиката срещу недобросъвестни заведения и фалшифицирани стоки. Когато забелязваше как Дорит поруменява от всяка сполука на Меги, той почувствува, че би могъл да стои като в читалня пред витрината на бакалницата, докато дъждът и вятърът престанат.
Най-после стигнаха до входа на Маршалси, гдето той се сбогува с малката Дорит. Колкото беше малка, тя му се стори още по-малка сега, когато влезе в дворчето на вратаря — малката майка и нейното голямо дете.
Решетестата врата се отвори и когато израсналото в клетката птиче се прибра послушно вътре, отново се затвори; тогава си тръгна и той.
Глава X
Съдържаща цялата наука на управлението
Министерството на разтакането (както всички знаят, без да им се казва) е най-важното правителствено ведомство. Никаква обществена дейност не може да се извърши без съгласието на Министерството на разтакането. Неговият пръст се чувствува и в най-голямата държавна баница, и в най-малката обществена питка.
Еднакво невъзможно е да се осъществи най-очевидно право и да се поправи най-очевидна грешка без изричната намеса на Министерството на разтакането. Ако нов барутен заговор би бил разкрит половин час преди подпалването на фитила, никой не би имал право да спаси парламента, докато в Министерството на разтакането не заседават десетина комисии, докато не се напишат половин бушел протоколи, няколко чувала официални изложения и цяла фамилна гробница неграмотни преписки.
Това славно учреждение бе подранило на сцената още когато на държавниците бе разкрито единственото върховно правило на изкуството да се управлява държава. То първо научи това сияйно откровение и започна да провежда блестящото му влияние в цялата официална дейност. Каквото и да се налагаше да се направи, Министерството на разтакането първо от всички държавни учреждения успяваше да съзре… как да не се направи.
Поради тази тънка съобразителност поради такта, с който неизменно я проявяваше, поради гениалността, с която всякога действуваше, Министерството на разтакането се бе издигнало над всички държавни учреждения, а състоянието на държавата се бе издигнало до равнището… на което беше.
Вярно е, че как да не се направи нещо беше най-важното проучване и цел на всички държавни учреждения и професионални политици и извън Министерството на разтакането. Вярно е, че всеки нов министър-председател и всяко ново правителство, дошли на власт, защото са поддържали, че едно или друго е необходимо да се направи, щом заемеха управлението, използуваха всичките си способности, за да открият как да не го направят. Вярно е, че щом минеха изборите, всеки новоизбран народен представител, беснял от трибуната, загдето това или онова не е направено, и заплашвал с обвинение в държавна измяна приятелите на джентълмена от противната партия, ако не му кажат защо не е било направено; настоявал, че е било необходимо да се направи, и обещавал, че ще го направи, сам започваше да обмисля как да не го направи. Вярно е, че разискванията в двете камари на парламента през цялата сесия се стремяха неизменно с удължавани разисквания само към едно — как да не го направят. Вярно е, че в кралското слово при откриването на сесията се казва: лордове и господа, предстои ви важна дейност и моля да се отправите към съответните си камари, за да обсъдите как да не я свършите. Вярно е, че в кралското слово при закриване на сесията се казва: лордове и господа, в продължение на няколко месеца вие разисквахте старателно, предано и родолюбиво как да не свършите нищо и сполучихте да откриете този способ; и след божията благословия над природната (не политическата) жътва ви разпускам. Всичко това е вярно, но Министерството на разтакането отиде по-далеко.