Джейк Ренсъм и виещият сфинкс

Изненадата накара Джейк да погледне другояче на мъжа. Ако Кръвта на Ка се отнася така с близките си…

Групата им се проточи в индианска нишка, която пое по спираловидната рампа, отвеждаща към повърхността. Никъде не видяха стражи.

— Вероятно смятат, че никой не може да се измъкне оттук — прошепна Пиндор.

Зад гърба му се разнесе приглушен смях.

— Досега никой не се е измъкнал. Попаднеш ли веднъж долу, никога повече не виждаш бял свят.

Пиндор облещи очи.

Лудият го потупа по рамото, сякаш за да го окуражи.

— Освен ако не те хвърлят в ямата, разбира се.

Лудешкият му смях прозвуча отново.

Пиндор пребледня.

Жената чу разговора им и рече:

— Има предвид Кървавите игри.

Джейк пристъпи към нея.

— Какво представляват тези игри?

Джер, който крачеше най-отпред, изшътка да замълчат. Бяха достигнали върха на спираловидната стълба. През сводестия вход на пирамидата се процеждаше светлина. Мъжът им махна с ръка, за да побързат.

Когато застана до Джер, Джейк чу силен шепот, придружен от пеене. На площада пред пирамидата се бе събрала тълпа. Тук имаше представители на всички раси и касти, които живееха в Ка-Тор. Мнозина носеха цветя. Устните им мълвяха едно име: Неферхотеп.

Джер се облегна на стената.

— Явно всички са научили новината за събуждането на фараона. — Единственото му око проблесна, изпълнено с надежда. — Мрачна сянка падна над Дешрет по време на дългия му сън. Но след като се е събудил, хората отново имат надежда.

— Какво можем да направим? — попита жената.

Джер посочи тримата стражи с чука, който бе взел от тъмницата. Те стояха на входа и наблюдаваха тълпата. Нямаше да е проблем да ги изненадат.

— След като си пробием път, ще се смесим с тълпата и ще изчезнем сред нея. — Той се обърна към Джейк. — По залез слънце ще се срещнем в странноприемницата „Кривият гвоздей“, близо до западната порта. Ще доведа верни приятели, които ще ви измъкнат от Ка-Тор и ще ви отведат в едно от най-отдалечените селища, където ще бъде по-трудно да ви открият.

Пиндор кимна ентусиазирано. Ба’чук обаче стоеше със скръстени ръце, изражението му бе сериозно, както и това на Джейк. С бягство нямаше да постигнат нищо. В крайна сметка щяха да бъдат заловени, тъй като от тези земи, оградени от мощна пясъчна буря, нямаше измъкване.

Джейк посегна към врата си и измъкна изпод ризата златния часовник на баща си. Отвори капачето с нокът. Секундата стрелка отново се въртеше като луда.

Марика и Кейди застанаха от двете му страни.

— Работи! — възкликна сестра му.

Тя посегна към часовника, но той се дръпна назад. Завъртя се бавно в кръг. Стрелката се въртеше бясно, но само когато часовникът сочеше в определена посока. Джейк провери това три пъти, за да бъде напълно сигурен.