Тайния дневник на Източната перла

Бория ми каза, че Ву Ян, собственикът на магазинчето, планирал да пътува до Китай по някое време това лято, за да купи продукти и да намери ново „момиче“. Той се съгласил срещу съответното заплащане да замине още призори и да ме скрие в каручката си. Щял да ме закара до друг монголски град, Баотоу, откъдето щях да хвана влака за градовете по китайското крайбрежие. Там можех да остана или да продължа към Токио. Бория знаеше, че не бих се върнала в дома на Кавашима, и ме посъветва, ако ми е останало поне малко достойнство, да сменя името си и да започна нов живот сред хора от моята „порода“. Искаше ми се да го попитам що за хора има предвид, но реших, че няма смисъл.

С пискливото си гласче Ву напомни, че му се плаща, за да ме закара само до Баотоу, след което трябвало да се оправям сама. Щял да приеме пари или скъпоценности, все едно, стига да му се заплати подобаващо. Реших, че не е разумно да разбира, че разполагам с пари, затова му предложих перлените си обеци. Ву се изсмя.

— За тях не бих рискувал и живота на кучето си.

Той се обърна към Бория за подкрепа и занарежда жалостиво, че е склонил да помогне, защото е с меко сърце, но това не означава, че е глупак, и не заслужава да се подигравам с него, като му предлагам някакви дрънкулки.

— Имаш и по-ценни бижута, Йошико — заяви Бория. — Хайде да сключваме сделката.

— Тези обеци са твърде скъпи — настоях. — Колко повече би могло да струва пътуване в раздрънкана каруца?

— Не става дума за обикновено пътуване — възрази китаецът. — Поемам голям риск, като превозвам тайно една принцеса.

— Ако рискът ти се струва прекалено голям, откажи се — казах твърдо. — Ще си намеря кой да ме закара.

— Дай на човека колкото поиска — свъсено каза Бория. — Не бива да губим ценно време.

Усетих, че започва да губи търпение, и се притесних, че планът ни може да се провали, затова, макар и неохотно, предложих на Ву най-малкото от трите златни кюлчета, като поставих условие да ми осигури и лула с опиум. Китаецът го грабна алчно и разбрах, че този път дори съм надвишила очакванията му. Той ми каза, че заминаваме след час, и отиде да ми донесе лулата. Обърнах се да се сбогувам с Бория, който вече беше на вратата.

— Пожелай ми късмет, Бория.

— Ако се върнеш тук, Йошико, ще те убия със собствените си ръце.

— Дано не ми се наложи, но тогава наистина ще съм ти благодарна, ако го направиш.

Въпреки опасенията ми пътуването мина много по-леко от онова на идване. През повечето време спах, замаяна от опиума, и сънувах Сюе, озарена от пламъците на огромен огън, да изгаря една след друга вещите на Цготбаатар. Всеки път, когато метнеше нещо в огъня, тя ставаше все по-слаба и по-слаба. Небето беше тъмно и беззвездно, а вятърът раздухваше пламъците, които поглъщаха всеки спомен за Цготбаатар. Сюе, тънка като вейка, със застинало като маска лице, изведнъж се превърна в ястреб и отлетя нанякъде. Гледах как тъмните й крила се сливат с небето и изведнъж усетих как някой ме разтърсва за рамото.