Нишката на покварата
- Автор: Вудинг Крис
- Серия: braided path #2
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- ISBN: 9549395146
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Нишката на покварата». Краткое содержание книги:
Докато новият император си мисли, че управлява Сарамир, покварата на вещерските камъни разяжда земята, отравя посевите и изражда животните. Чаросплетниците се възползват от новия си статут, за да вършат потайните си скверни дела и хвърлят в ужас цялата империя.
Тя премести поглед от изображението в центъра към периферията му, където се виждаха най-различни причудливи шарки, търсейки ключа към загадката. В най-горната му част се виждаше блестящата долна половина на слънчевия диск, а под него, разположени в полукръг, се виждаха луните.
Луните!
— Луните са четири — изрече Юги, преди някой друг да е могъл да реагира.
Младата жена усети как нещо дълбоко в нея се преобръща. Изведнъж й прилоша. Юги беше прав. Виждаше се Аурус — най-голямата от тях; Иридима с осеяната си с пукнатини повърхност; Нерин, малката зелена луна и една четвърта — със същата големина като Нерин, ала чисто черна и осеяна с тъмночервени ивици, сякаш бе надрана. По кожата на Кайку пролазиха тръпки. Тя се намръщи, смутена от реакцията си, след което забеляза, че Кайлин я наблюдава заинтригувано, сякаш бе доловила дискомфорта на момичето.
— Точно така — кимна Саран. — Открих сведения за същество, наречено Арикарат в Итрикс, и Арикураа в Куараал. Предположих, че става въпрос за две различни версии на една и съща дума, но нямах представа за значението й. Въпреки обстоятелството, че тези думи се използваха винаги във връзка с историите за другите лунни сестри, не се досетих. Все пак, според източниците ми, това същество беше от мъжки род. После попаднах на един древен итриксиански мит за сътворението, където се казваше, че Арикарат бил роден от същата субстанция като другите луни, и изведнъж всичко придоби смисъл. — Мъжът наклони глава. — Арикарат е бил четвъртата луна. Той е изчезнал преди хиляди години. Лунните сестри, както е видно, са имали брат.
Ако Саран бе очаквал буря от опровержения и словесни атаки, остана разочарован. Сарамирският пантеон винаги бе имал само три луни, а генеалогията на божествата беше нещо, с което децата бяха запознавани още в най-ранна възраст. Да се приеме онова, за което говореше той, означаваше да се направят на пух и прах вярванията, вкоренени дълбоко в сърцата на хората от хилядолетия. Присъстващите изглеждаха смаяни… ала това бе всичко. Неколцина казаха на висок глас, че тази идея е безумна, ала скоро замлъкнаха, неполучили подкрепа от останалите. Кайку се чувстваше така, сякаш всеки момент щеше да рухне от стола, смазана от чудовищен, свръхестествен ужас, който постепенно спускаше черната си пелена над съзнанието й.
— Добре ли си? — попита я Кайлин.
— Не зная — отвърна младата жена. — Нещо… има нещо в разказа на Саран, което ме тревожи.
— Мислиш, че се заблуждава ли?
— Не, мисля, че е прав. Сигурна съм в това. Ала не зная защо съм толкова сигурна.
Заелис се изправи.
— Мисля, че разбирам — рече той, а твърдият му, ала същевременно мелодичен глас веднага прикова вниманието на всички. — Ти смяташ, че четвъртата луна… Арикарат? — Шпионинът кимна утвърдително. — Смяташ, че Арикарат е била унищожена по някакъв начин, когато светът е бил млад, и че отломките от нея са засипали земята. И че тези отломки са вещерските камъни.
— Точно така — съгласи се шпионинът.
— Това е безумна теория, Саран.
— Имам доказателства — отвърна куараалецът невъзмутимо. — Някои неща трябва да бъдат подложени на по-прецизен оглед, ала това ще отнеме доста време. Нося и пергаменти, които ще трябва да преведем от мъртви езици…
— Ще ми позволиш ли да видя тези доказателства?
— Разбира се. Убеден съм в автентичността им. Всеки, който пожелае, ще може да се запознае по-отблизо с тях.
Заелис се обърна към присъстващите и скръсти ръце зад гърба си.
— Тогава ще чуете преценката ми, след като изследвам по-отблизо предоставените от Саран доказателства — заяви той. — Приканвам и вас да сторите същото. — Той отново се обърна към шпионина и поглади бялата си брада. — Само едно нещо ме озадачава.
— Кажи — подкани го куараалецът.