Нишката на покварата

Всички присъстващи бяха притихнали, приковали погледите си в него. Идеята не беше нова, ала в съчетание с онова, което Саран бе разкрил за естеството на вещерските камъни, внезапно придобиваше страховит смисъл.

— Защо им е да търсят нови вещерски камъни? — попита Заелис. — Би трябвало да имат достатъчно за изработката на Маски.

— Не зная — вдигна рамене Саран. — Това, което мога да кажа със сигурност, е, че търсят нови находища. И това не е най-лошото. — Той отново се завъртя мелодраматично, за да се обърне с лице към аудиторията. — Помислете малко над следното, което ще ви кажа. Още от момента, в който са се появили, Чаросплетниците са се инфилтрирали в обществото, превръщайки се в неизменна част от него. То плаща ужасна цена за способностите им, но не може да се отърве от тях. Сега те вече са част от самата империя и е още по-трудно да бъдат изтръгнати от позициите, в които са се вкопчили. Всички знаем, че Вещерите трябва да бъдат премахнати; всички знаем, че те жадуват колкото се може по-голяма власт. Ала аз ви питам: ами ако Чаросплетниците искат да намерят всички находища на вещерски камък? Ами ако искат да узурпират властта над цял Сарамир? Дори и да предизвикат хаос из целия континент, пак няма да можем да ги ликвидираме. Същевременно никоя друга страна няма да позволи на Чаросплетник да премине границата й; куараалците съвсем основателно не могат да ги понасят и се отнасят с недоверие към уменията им. Тогава какво?

— Ще нахлуят с агресия — каза Кайлин и се изправи в цял ръст. Всички погледи се насочиха към нея. Тя пристъпи напред и застана до Заелис — висока тъмна кула срещу жарките лъчи на обедното слънце. — Това ли искаше да чуеш, Саран Иктис Марул? Май стигна прекалено далеч.

— Може да е така — усмихна се той, — а може и да не е. Не знаем нищичко за мотивите на Чаросплетниците, освен това, на което ни е научила историята; знаем, че те бяха агресивни и алчни още докато зависеха изцяло от милостта на аристократичните семейства; съвсем скоро благородните фамилии ще зависят от милостта на вещерите и тогава нищо няма да е в състояние да ги спре. Както и нищо няма да е в състояние да спре една окупаторска армия, подпомогната от Чаросплетници. Никоя страна не разполага със защита срещу подобна опасност. — Той отново погледна към Тсата. — Това няма да е заплаха само за Сарамир; това е сянка, която скоро ще се спусне над целия Близък свят. Искам да си дадете сметка за тези неща.

Привършил с изказването си, шпионинът се приближи до татуирания ткиуратец и седна до него. Присъстващите се разшушукаха, ала скоро замлъкнаха, когато Заелис вдигна ръка и заговори:

— Информацията на Саран хвърля обезпокоителна светлина и върху едни други новини, които получих тази сутрин. Номору, изправи се, ако обичаш.

Човекът, който отвърна на подтика му, беше млада жена на около двадесет зими. Тя бе кльощава, жилеста и не особено привлекателна, с навъсено изражение и къса, несресана кестеняво-руса коса. Бе облечена в прости селски дрехи, а ръцете й бяха обсипани с татуировки, подобни на тези, носени от бездомниците и просяците.