Седем дни за цяла вечност…
- Автор: Леви Марк
- Язык: болгарский
- Переводчик: Йордан Йорданов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Седем дни за цяла вечност…». Краткое содержание книги:
— Защо казваш всичко това, Рен?
— Защото познавам твоето благородство, а също така и целомъдрието ти. За жена на моята възраст радостите и тъгите на тези, които обича, се оприличават с изминатите километри на задаващата се нощ. Вашите надежди и вашите желания ни напомнят, че след нас пътят продължава, че онова, което сме направили в живота си, има някакъв смисъл, макар и незначителен… една съвсем малка причина за нашето съществуване. Така че сега бъди така добра и ми кажи какво не е наред!
— Не знам!
— Това, което чувстваш, се нарича самота!
— Има толкова неща, които бих искала да ти кажа.
— Не се тревожи, аз и сама се досещам за тях…
Рен внимателно повдигна с върха на пръста си брадичката на София.
— Покажи ми отново твоята усмивка; достатъчно е само едно зрънце надежда, за да посадиш цяло поле щастие… и малко търпение, за да му дадеш време да поникне.
— Обичала ли си някого, Рен?
— Виждаш ли тези стари снимки в албумите, е, добре тогава, те не служат никому за нищо! Повечето от хората, запечатани върху тях, са отдавна мъртви и все пак те са от голямо значение за мен. И знаеш ли защо?… Защото аз съм ги правила! Само ако знаеш колко бих искала краката ми да ме отведат за последен път там! Възползвай се, София! Тичай, не си губи времето! Нашите понеделници са понякога изнурителни, а нашите недели — тъжни, но, Господи, колко е красиво началото на новата седмица.
Рен отвори дланта на ръката си, взе показалеца на младата жена и го прокара по линията на живота.
— Знаеш ли какво е Башер?
София не отговори, гласът на Рен стана още по-нежен:
— Е, добре, слушай тогава, това е най-красивата история на света. Башер е личността, която Бог ти е дал, тя е твоето друго „аз“, твоята истинска любов, така че цялата интелигентност на живота ти ще се състои в това да я откриеш… и най-вече да я разпознаеш.
София мълчаливо погледна Рен. После стана и нежно я целуна по челото, след което й пожела лека нощ. Преди да излезе, се обърна и я помоли за едно последно нещо:
— Има един албум, който много бих искала да видя.
— Кой? Всичките си ги разглеждала поне десет пъти!
— Твоя, Рен.
След това внимателно затвори вратата зад себе си.
Пое по стълбите нагоре. Стигайки до стълбищната площадка, изведнъж промени намерението си, слезе отново и запали стария форд. Градът беше почти пуст. Спусна се по Калифорния Стрийт. Червената светлина на светофара я принуди да спре пред входа на сградата, където беше вечеряла. Момчето от паркинга й направи приятелски знак с ръка, но тя извърна глава и се загледа в Чайнатаун, който се простираше от лявата й страна. Няколко сгради по-надолу тя паркира колата си по протежение на тротоара, прекоси входа, положи ръка върху източната стена на пирамидалната кула и влезе в залата.
Поздрави Пиер и се отправи към асансьора, който я отведе на последния етаж. Когато вратите се отвориха, тя попита за Михаил. Служителката каза, че сега в източното полукълбо вече се е развиделило и той работи на другия край на света.
Тя се поколеба за миг и попита дали е възможно да се срещне с Господина.
— По принцип, да, но ще е малко трудно да го уредим.
Жената от рецепцията не се сдържа и сподели със София:
— Само на вас ще кажа. Господина си има свое забавление, или хоби, ако предпочитате — ракетите! Луд е по тях! Мисълта, че хората изпращат десетки в небето, го кара да се смее. Той никога не пропуска полет, затваря се в своя офис, включва всички екрани и тогава на никого не е позволено да му говори. Няма да крия от вас, че нещата малко се поусложниха, откакто и китайците решиха да се включат в тази надпревара!
— Пускат ли ракети в момента? — попита спокойно София.
— Предвиден е полет след трийсет и седем минути и двайсет и четири секунди, освен ако, разбира се, не възникнат някакви технически проблеми. Ако е много важно, мога да му оставя съобщение.
— Не, не го безпокойте, исках само да го питам нещо, но възнамерявам да дойда по-късно.
— Къде мога да ви открия? Когато давам непълен отчет, трябва все пак да имам информация относно обекта на моя доклад.
— Най-вероятно ще се разхождам по кейовете, поне така мисля сега. Така че, лека нощ, западнячко, или добро утро, ориенталко, както предпочиташ!
София напусна кулата. Падаше ситен дъжд. Без да бърза, тя се насочи към своята кола и пое към кей 80 — другото обитавано от нея място в града.