Не питай, не казвай

„Ами ако А. знае?“

Някаква кола наду клаксона си и едва не блъсна Спенсър. Тя отскочи встрани, без да сваля поглед от телефона си. Трябва ли да отговори? Трябва ли да се притеснява? Или А. очаква от нея точно това?

— Спенсър?

Когато вдигна глава, видя Зак да стои най-отпред на опашката. Охраната беше откачила въжето и беше отворила вратата.

— Идвам! — Спенсър пъхна телефона в чантата си. Точно сега нямаше време да се занимава с А.

Тя се озова в тъмна, огромна зала. Силната музика пулсираше в ушите й. Край бара се забелязваха неясните очертания на човешки тела, други се кълчеха на дансинга, осветени от проблясващите неонови светлини. Зак беше прав, че четвъртък е най-подходящият ден за излизане — „Шампуу“ беше претъпкан с народ. Четиримата бармани работеха чевръсто, наливаха питиетата толкова бързо, че дори не навеждаха глави надолу, за да видят какво правят. Красиви момичета с оскъдно облекло се извръщаха и се усмихваха на Зак, но той дори не ги забелязваше. За него съществуваше единствено Спенсър. Ах.

— Две мохито — каза той на бармана, използвайки подходящия испански акцент. Питиетата им пристигнаха за нула време и те си намериха маса в ъгъла. В заведението беше твърде шумно за разговори, така че известно време просто седяха и зяпаха тълпата. Край тях минаваха други момичета, които изпиваха Зак с очи, но той се държеше така, сякаш те не съществуваха. Спенсър се зачуди дали някой ги мисли за гаджета. Може пък след тази вечер всички да мислят така.

Най-накрая Зак се наведе към Спенсър толкова близко, че устните му почти докосваха челото й.

— Благодаря ти, че се съгласи да дойдеш с мен. Имах нужда да изпусна малко пара — баща ми много ме тормози напоследък.

Спенсър отпи от мохитото си, което имаше вкус на лято.

— Толкова ли е зле?

Зак повдигна едното си рамо. Светлините проблясваха по лицето му.

— Той иска от нас да се превърнем в негови малки клонинги, да правим същото, което е правил той. Работата е, че аз никога няма да бъда като него. Поради много причини. — Последното изречение промърмори повече на себе си, отколкото на нея.