Последният заложник
- Автор: Нанс Джон
- Серия: Kat Bronsky #1
- Год: 1998
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Последният заложник». Краткое содержание книги:
Малко по-късно Кен съобщава на помощника си, че единият двигател показва дефект, поради което се налага да го спре.
Следва аварийно кацане. Командирът изпраща своя колега по работа на летището и отлита без него.
Минути след това диспечера от контролния център получава сигнален код 7500. Това означава „Отвличане“.
— Няма лесен начин да ви кажа това, драги пътници. Колкото и странно да звучи, ние сме отвлечени от собствения си командир. Капитан Кен Улф е единственият похитител на борда. Той отправя заплахите. Федералният областен прокурор за когото каза толкова много лоши неща, е негов пленник и е там, в пилотската кабина, сам с него. Помощник-пилотът явно е бил оставен в Дуранго. Ние, екипажът, разбрахме за това едва преди Солт Лейк Сити. Нямам представа какво ще стане по-нататък, но искам всички да останете със затегнати предпазни колани. Не се опитвайте да се правите на герои. Командирът каза, че е сложил бомба в багажното отделение и държи електронен спусък. Аз видях този спусък. Наистина съществува и Кен Улф твърди, че ако го пусне, самолетът ще се взриви. Не можем да си позволим да поставяме под съмнение тази заплаха. Трябва да приемем действителността.
Тя млъкна и за миг отдалечи мегафона от устата си. Пътниците слушаха смаяни.
— И така, знам въпроса, който искате да зададете. Той вълнува и мен, но не мога да дам отговор. Защо Кен Улф прави всичко това? Нямам представа. Разбрах, че малката му дъщеря е била убита преди две години. Според него господин Бостич е виновен, че не е предявил обвинения към убиеца. Не знам подробностите и как стана така, че всички се замесихме в тази история. Знам само, че в момента командирът държи всички карти. Единственото, което можем да направим, е да седим на местата си и да се молим на Бога. Ще се постараем да бъдете в безопасност, доколкото е възможно.
Анет мина между редиците, повтаряйки същото съобщение и отклонявайки въпросите. Пътниците не изглеждаха по-слисани отпреди. И без това всичко беше сюрреалистично — отвличане, отвесни скали, остри върхове и хребети покрай прозорците, резки наклони и завои и странни съобщения от пилотската кабина.
Тя чакаше удобна възможност да разговаря с Нанси Бек и щом стигна до шестнайсетия ред, приклекна до нея.
— Нанси, слушай внимателно. Съпругът ти е добре. Преди няколко минути разбрах, че неизвестно как е слязъл от самолета в Дуранго и сме излетели, преди да успее да се качи.
Жената изглеждаше смаяна. Анет продължи:
— Така че не се тревожи за него. Той е в Дуранго, жив и здрав, и вероятно много се безпокои за теб.
Анет се изправи и тръгна към предната част на самолета. Бев я последва.
Въпросите бяха едни и същи: „Знаете ли къде ни води?“ и „Какво иска?“.
— Не знам.
Това беше единственото, което можеше да отговори.
— Сега вече някои неща ми се изясняват, при това по странен начин — със сълзи на очи каза една от жените от групата за лечение на страх от летене. — След всичко, което се случи, какво е още един ексцентричен детайл, че пилотът е маниак? Поне може да управлява самолета. Страхувах се, че се бият кой да поеме контрола над уредите.
Анет отиде в първа класа. Усети как я завладява странно спокойствие след напрежението, което бе изпитала. Изведнъж някой сложи ръка на рамото й. Тя подскочи, обърна се и се озова срещу широкоплещест човек на около шейсет години. Зад него стояха още петима пътници — четирима мъже и една жена.
— Стреснахте ме. Какво има?
— Госпожице, аз съм пенсиониран полицай и всички ние искаме да помогнем.
Анет го погледна озадачена.
— С какво?
— Трябва незабавно да пристъпим към действие. Този човек ще ни пребие, така както лети. Видяхте ли колко близо минахме над ръба на платото?
Тя кимна и огледа хората от групата.
— Какво предлагате, господине?
— Вече обсъдихме положението. Имате ли ключ за пилотската кабина? Мисля, че ви видях да я отваряте. Ако нахлуем вътре неочаквано, ще можем да го обезвредим. Нали е единственият похитител.
Анет поклати глава.
— Вратата е заключена и единственият ключ е в командира.
— Не приемам този отговор. Трябва да има начин да отворим.
Тя сви рамене.
— Не знам, но е твърде опасно да опитаме.
Всички от групата започнаха да говорят едновременно. Искаха да действат и пенсионираният полицай обобщи желанията им.
— Няма да стоим като овце и да чакаме да ни избият.
Анет поклати глава и го погледна в очите.
— Разбирам отчаянието ви. И аз изпитвам същото. Но ако го обезвредите, кой ще управлява самолета?
— Не, не разбирате — възрази ченгето. — Знаем, че той е единственият пилот, но ако изтръгнем онзи спусък от ръцете му…