Тайните на Марсилия
- Автор: Зола Емил
- Год: 1992
- Язык: болгарский
- Год: Тренев & Тренев
- ISBN: 954-06-0039-1
- Переводчик: Александра Стоянова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайните на Марсилия». Краткое содержание книги:
Предния ден бе изтекъл срокът за платежа на една полица от хиляда франка, която Арманд бе подписала от името на Совер и бе дала на госпожа Мерсие в замяна на нова полица. Беше добър повод да се разгневи, за да не отлага повече. Яви се при младата жена точно в момента, в който в дома ѝ бяха Мариус и Совер.
Арманд я посрещна обезпокоена във вестибюла. Заведе я в малък будоар, отделен от салона само с врата. Предложи ѝ да седне с онзи боязлив и умоляващ поглед, с който длъжниците стоят пред заемодателите си.
– О, хайде, стига! – изкрещя лихварката, отказвайки да седне.
– Вие сс подигравате с мен скъпа госпожо. Получих още една неизплатена полица!... До гуша ми дойде от всичко това.
Беше скръстила ръце, говореше високо и грубо. Малкото ѝ мазно и зачервено лице излъчваше гняв. Арманд би предпочела да я види плачеща и вайкаща се както обикновено.
– За Бога – уплашено помоли тя, – говорете по-тихо! Имам гости. Знаете в какво затруднено положение съм. Дайте ми още няколко дни.
Госпожа Мерсие махна бързо с ръка. Изправи се на пръсти и заговори право в лицето на куртизанката:
– Какво ме засяга, че имате гости? Искам да ми платите, и то незабавно!... Госпожата носи красиви шапки, госпожата ходи в скъпи ресторанти, госпожата има любовници, които задоволяват капризите ѝ... А аз имам ли любовници?... Не, лишавам се от тях, ям сух хляб и пия вода, докато вие се тъпчете с разни хубави блюда. Така повече не може да продължава. Искам си парите, в противен случай ще ви отведа където трябва... Знаете къде, нали?...
Думите ѝ бяха придружени със заплашителен поглед. Арманд пребледня.
– Ах, това май ви безпокои? – продължи със злобен смях лихварката. – Взехте ме за глупачка? Ако преди се преструвах на такава, то бе, защото го исках и имах интерес да го правя.
После повдигна рамене и изкрещя:
– Ако не ми платите тази вечер, утре ще напиша на кралския прокурор!
– Не разбирам какво искате да кажете – промълви едва Арманд.
Лихварката бе седнала. Чувстваше се господарка на положението. Искаше да изпита удоволствието да си поиграе малко с жертвата.
– Ах, така ли? Не знаете какво искам да кажа, като споменавам кралския прокурор? – извика с ужасна гримаса, обзета сякаш от внезапна радост. – Но вие лъжете, скъпа госпожо! Погледнете се в това огледало: цялата сте пребледняла... Признайте, че сте голяма лъжкиня.
При тези думи Арманд се изправи. Струваше ѝ се, че са я ударили с камшик по лицето. Хладнокръвието ѝ се възвърна и след като посочи вратата на госпожа Мерсие, заповяда високо:
– Веднага напуснете къщата ми!
– Не, няма да изляза – лихварката се отпусна на фотьойла. – Искам си парите... Ако ме докоснете, ще викам и хората, които са в салона ви, ще ми се притекат на помощ... Вече ви казах, че не съм глупава... Платете ми веднага и ще ви оставя на мира!
– Нямам пари – отговори студено Арманд.
Тези думи вбесиха лихварката. Повече от година куртизанката повтаряше едно и също. Бе решила, че това е подигравка.
– Нямате пари, така ли?... Винаги така казвате – извика тя. – Дайте ми мебелите и роклите си.. Впрочем не, предпочитам да отидете в затвора. Ще подам жалба, ще ви обвиня във фалшификация... Ще видим, скъпа моя, дали ще си намерите сред тъмничарите любовници, които да ви купуват копринени тоалети и изискани ястия...
Арманд се полюшваше, изгубила увереността си, уплашена да не би Мариус и Совер да чуят крясъците на госпожа Мерсие. Кредиторката забеляза уплахата ѝ и започна да крещи още по-силно:
– Да, мога да ви пратя в съда!... Знаете това, нали?... Имам повече от десет фалшиви полици, на които сте подправили подписите на любовниците си. Чиста работа... Ще намеря всички тези господа, ще им кажа каква сте и те ще ви изхвърлят на улицата. Ще изгниете в тинята.
Пое си дъх, докато треперещата млада жена мислеше да я задуши, за да я накара да млъкне.
– Виж ти! Впрочем май имахте гости. Може би в салона е някой от онези мъже, чието име използвате, за да получите парички... Ще ида да видя. Трябва да зная... Пуснете ме!
Насочи се към вратата. Арманд застана пред нея, разперила ръце, готова да я удари, ако тръгне напред.
– Искате да ме ударите? Мен, която ви храни, която отделя от залъка си, за да ви дава пари? – Лихварката се задъхваше от гняв.