Kолеж за магьосници
- Автор: Гросман Лев
- Серия: The Magicians #1
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Софтпрес
- ISBN: 9789546859341
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Kолеж за магьосници». Краткое содержание книги:
Mодерен фентъзи роман за настоящи и пораснали фенове.
Пъблишърс Уийкли
Куентин Колдуотър живее тъжен, меланхоличен живот. Макар и пълен отличник, той е нещастен. Единствената му мания е поредица от фентъзи книги за вълшебната страна Филория. Обсебен от приключенията и от магията на измислената страна, той препрочита книгите отново и отново.
Съкровеното му желание е не да кандидатства в университета Принстън, където е ясно, че ще приемат гений като него, а поне за миг да надзърне в света на Филория.
В един преломен ден Куентин попада на укрито с магия място в Ню Йорк, където времето тече по различен начин и където съществува... колежът по магия Брейкбилс. Макар колежът да не е Филория, той дава на Куентин възможност да учи магия и да прави заклинания – нещо, за което винаги е мечтал.
Оказва се, че магията не е лесна работа – мъчителни упражнения, заклинания на старохоландски и келтски, тежки предизвикателства, пътешествие по въздух до Южния полюс... Много скоро Куентин открива, че все още жадува за вълшебната страна от любимите си книги.
Мрачната сянка на меланхолията, която чудовището беше хвърлило върху училището, се разсейваше и светът отново стана екзотичен и красив. Куентин чувстваше, че е получил опрощение, макар да не знаеше от кого.
Опита се да си представи какво би си помислил човек, който ги наблюдава от нисколетящ самолет или от дирижабъл — петима души, застанали на малкото игрално поле в тайния си магически анклав. Сигурно щяха да му се сторят безкрайно доволни и в мир със себе си. И щеше да е прав.
— Без мен щяхте да сте загубени! — повтори Джанет и си избърса с опакото на дланта сълзите, бликнали от смях.
Играта помогна на Куентин донякъде да възвърне душевното си равновесие, но безкрайно усложни живота на Джош. Продължиха да тренират през първия месец от семестъра и Куентин постепенно хвана цаката на уелтърса. Разбра, че е от значение да владее заклинанията и стратегията, но по-важното беше да ги прилага в най-подходящия момент. Магията се подсилваше от онова чувство за сила, което се таи у всеки човек. Каквото и да бе то, трябваше да го призовеш на помощ, когато ти е най-необходимо.
Джош така и не овладя това умение. На една тренировка Куентин го наблюдаваше как влезе в битка с Елиът за един от металните квадрати. Двата бяха от патиниран сребрист метал сребро и паладиум. Върху тях бяха гравирани тънки заврънкулки и мънички думи, написани с курсив. Правилата разрешаваха върху тях да се упражнява всякаква магия.
Елиът беше избрал една от основните магии, която създаде малка светеща сфера. Джош се опита да направи контра заклинание, но изричаше думите апатично, а жестовете му бяха недодялани. Винаги изглеждаше притеснен, когато правеше магии, като че ли не вярваше, че ще подействат.
Само че като свърши, светлината помръкна и се обагри в червеникавокафяво, все едно облак бе закрил слънцето или настъпваше слънчево затъмнение.
— Какво става, да му се не види? — провикна се Джанет, присви очи и се загледа в небето.
Джош не само успешно беше защитил квадрата, но бе отишъл много по-далеч. Някак си беше създал черна дупка и светлината се завихряше в нея. Петимата Физици се скупчиха около нея и я загледаха, като че ли беше някакво странно и вероятно отровно насекомо.
Куентин за пръв път виждаше подобен феномен. Все едно някъде бяха включили мощен уред, който изсмукваше енергията, необходима за осветяването на света, и предизвикваше местно затъмнение.
Само Джош не изглеждаше разтревожен.
— Какво ще кажете, а? — Той победоносно затанцува. — А? Гениален ли съм?
— Боже! — изпъшка Куентин и отстъпи крачка назад. — Джош, какво е това нещо?
— Не знам. Само си размърдах кутретата… — Той сви пръсти пред лицето на Елиът. Подухна лек ветрец.
— Признавам, победи ме — промърмори Елиът. — Изключи го.
— Изплаши ли се? Шубето ли те хвана, магьоснико?
— Без майтап, Джош — намеси се Алис. — Махни това чудо. Плашиш ни.
Вече се беше смрачило, въпреки че бе едва два следобед. Куентин не можеше да погледне право в пространството над металния квадрат, но въздухът около него изглеждаше разкривен, а моравата отвъд — далечна и зацапана. Стръкчетата трева под черната дупка, образуващи идеална окръжност, стърчаха като късчета зелено стъкло. Вихрушката лениво се понесе към края на игралното поле и дъбът наблизо започна да се накланя към нея, скърцайки страховито.
— Джош, не прави глупости! — сопна се Елиът. Шишкото вече не танцуваше, а изплашено се взираше в творението си.
Дървото злокобно изстена и се наклони още повече. Корените заизскачаха от земята, придружени от пукане, напомнящо приглушени изстрели.
— Джош! Джош! — изкрещя Джанет.
— Добре де, добре. — Той заличи магията и дупката в пространството изчезна. Беше пребледнял, но и вбесен, задето бяха помрачили успеха му.
Стояха безмълвно около почти поваления дъб. Един от най-дългите клони докосваше земята.
Директорът Фог направи график за турнирите по уелтърс, които се провеждаха всеки уикенд, завършвайки в края на семестъра с училищен шампионат. За тяхна изненада Физиците печелеха почти всички мачове. Победиха дори снобската група на Медиумите, които компенсираха недостатъците си в правене на заклинания с необикновената си интуиция. Победите им продължиха през целия октомври.
Само непоследователността на Джош продължаваше да им създава проблеми. Като капак той изобщо не се появи в деня на финала.
Беше съботна утрин в началото на ноември и предстоеше мач за купата на "Брейкбилс" — название, което Фог даде на училищния шампионат, въпреки че в действителност не беше предвидена купа за победителите. В чест на събитието около игралното поле бяха подредени мърляви дървени скамейки, сякаш излезли от архивен кинопреглед за колежанска спортна проява. Вероятно бяха лежали десетилетия в някой прашен склад. Издигната беше дори ложа за важни персони, в която се настаниха директорът и Ван дер Веге.