Kолеж за магьосници
- Автор: Гросман Лев
- Серия: The Magicians #1
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Софтпрес
- ISBN: 9789546859341
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Kолеж за магьосници». Краткое содержание книги:
Mодерен фентъзи роман за настоящи и пораснали фенове.
Пъблишърс Уийкли
Куентин Колдуотър живее тъжен, меланхоличен живот. Макар и пълен отличник, той е нещастен. Единствената му мания е поредица от фентъзи книги за вълшебната страна Филория. Обсебен от приключенията и от магията на измислената страна, той препрочита книгите отново и отново.
Съкровеното му желание е не да кандидатства в университета Принстън, където е ясно, че ще приемат гений като него, а поне за миг да надзърне в света на Филория.
В един преломен ден Куентин попада на укрито с магия място в Ню Йорк, където времето тече по различен начин и където съществува... колежът по магия Брейкбилс. Макар колежът да не е Филория, той дава на Куентин възможност да учи магия и да прави заклинания – нещо, за което винаги е мечтал.
Оказва се, че магията не е лесна работа – мъчителни упражнения, заклинания на старохоландски и келтски, тежки предизвикателства, пътешествие по въздух до Южния полюс... Много скоро Куентин открива, че все още жадува за вълшебната страна от любимите си книги.
Понякога и Куентин се изкушаваше да избяга. Опасяваше се, че съучениците му ще го отлъчат заради номера, който беше погодил на Марч, но за негово учудване никой не спомена шегата с подиума. Колкото и да е странно, почти му се искаше да го порицаят. Сега не знаеше дали е извършил съвършеното престъпление, или това е толкова отвратително злодеяние, че никой не смееше да му потърси сметка. Не можеше искрено да тъгува за Аманда. Боеше се, че е причинил смъртта й, а не можеше да изкупи вината си, защото не смееше да я признае дори пред Алис. Затаи дълбоко в себе си срама и нечистотията, които неминуемо щяха да доведат до разложение.
Тъкмо такъв фатален край смяташе, че е избегнал, когато влезе в онази квартална градинка в Бруклин. Подобни злочестини не се случваха във Филория. Там, разбира се, не липсваха конфликти и дори насилие, но те се подчиняваха на възвишеността и героизма, а всички симпатични и добри герои, загинали по един или друг начин, възкръсваха в края на книгата. Сега съвършеният му свят се беше пропукал. Страхът и тъгата нахлуваха в него като ледена мръсна вода през спукан бент и душевният мир го беше напуснал. "Брейкбилс" вече не приличаше на вълшебна градина, а по-скоро на укрепен лагер. Той не беше герой от книжка, в която несправедливостите автоматично се поправят. Още беше в реалния свят, в който безпричинно настъпваха трагични събития и хората плащаха с живота си, без да имат вина.
Седмица след гибелта на Аманда Орлоф родителите й дойдоха да приберат нещата й. Не пожелаха да се видят със съучениците на дъщеря си, но Куентин случайно стана свидетел на отпътуването им. Сигурен беше, че ще видят вината му — струваше му се, че е полепнала по него, само че те не му обърнаха внимание. Двамата повече приличаха на брат и сестра, отколкото на съпрузи. Бяха високи и широкоплещести, а косата и на двамата беше права и с миши цвят. Стори му се, че горките хора са зашеметени от скръбта, затова се налагаше директорът Фог да ги води под ръка, но само след секунди разбра, че са под въздействието на много силна магия, за да не разберат в какво училище е била дъщеря им.
През август Физиците съкратиха лятната си ваканция и се върнаха по-рано в колежа. Седмицата преди началото на занятията прекараха във Вилата, само че не залягаха над учебниците, а играеха билярд и се черпеха с отвратително порто, което Елиът намери забутано в един кухненски шкаф. Обаче дори алкохолът не ги разведри и всички бяха в мрачно настроение.
Един ден Джанет обяви, че трябва да си имат отбор по уелтърс.
— Не трябва — възрази Елиът, който лежеше на вехтото кожено канапе и беше закрил с длан лицето си. Намираха се в библиотеката на Вилата и бяха уморени от безделие.
— Грешиш, драги! — Тя леко го ритна в ребрата. — Бигби ми каза, че ще има турнир и всички ще участват. Само че още не са го съобщили официално.
— Мамка му! — едновременно възкликнаха всички.
— Защо? — простена шишкото. — Защо ни го причиняват?
— За повишаване на настроението — обясни Джанет. — Според Фог е необходимо събитие, което да ни повдигне духа след миналогодишната трагедия. Турнирът по уелтърс ще допринесе за връщане към "нормалното ни състояние".
— Настроението ми беше високо допреди пет минути. Да му се не види, не понасям тази игра, тя е извращение на добрата магия. Да, извращение! — Джош заканително размаха пръст, без да адресира заплахата си към някого от присъстващите.
— Жалко, че участието е задължително. Освен това е по специалности, следователно ние сме от един отбор. Включен е и Куентин… — Джанет го помилва по главата, — който още си няма специалност.
— Много благодаря.
— Предлагам Джанет да ни е капитан — каза Елиът.
— Естествено, че ще бъда аз. И в тази си функция имам удоволствието да ви съобщя, че първата тренировка започва след петнайсет минути.
Всички изпъшкаха, размърдаха се, после се настаниха по-удобно на столовете и канапетата.