Kолеж за магьосници
- Автор: Гросман Лев
- Серия: The Magicians #1
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Софтпрес
- ISBN: 9789546859341
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Kолеж за магьосници». Краткое содержание книги:
Mодерен фентъзи роман за настоящи и пораснали фенове.
Пъблишърс Уийкли
Куентин Колдуотър живее тъжен, меланхоличен живот. Макар и пълен отличник, той е нещастен. Единствената му мания е поредица от фентъзи книги за вълшебната страна Филория. Обсебен от приключенията и от магията на измислената страна, той препрочита книгите отново и отново.
Съкровеното му желание е не да кандидатства в университета Принстън, където е ясно, че ще приемат гений като него, а поне за миг да надзърне в света на Филория.
В един преломен ден Куентин попада на укрито с магия място в Ню Йорк, където времето тече по различен начин и където съществува... колежът по магия Брейкбилс. Макар колежът да не е Филория, той дава на Куентин възможност да учи магия и да прави заклинания – нещо, за което винаги е мечтал.
Оказва се, че магията не е лесна работа – мъчителни упражнения, заклинания на старохоландски и келтски, тежки предизвикателства, пътешествие по въздух до Южния полюс... Много скоро Куентин открива, че все още жадува за вълшебната страна от любимите си книги.
— Джанет, престани! — измънка Джош.
— Никога не съм играла — обади се Алис. — Не знам правилата.
Тя лежеше на пода и равнодушно прелистваше някакъв атлас с географски карти от древността, на които моретата и океаните бяха населени от чудовища, пресъздадени чрез прекрасни гравюри. Интересното в картите беше, че мащабите бяха разменени и чудовищата бяха много по-големи и по-многобройни от континентите. През лятото Алис се беше сдобила с нетипично модни правоъгълни очила за четене и те почти винаги бяха кацнали на носа й.
— Ще ги научиш бързо — успокои я Елиът. — Освен че е забавна, играта е и образователна.
— Не бери грижа за правилата. — Джанет се наведе и майчински целуна Алис по тила. — Всъщност никой не ги знае.
— Освен теб — ухили се Джош.
— Освен мен. Чакам ви на игрището точно в три. — Тя доволно се усмихна и с танцова стъпка излезе от стаята.
В крайна сметка се оказа, че нямаха друго по-интересно занимание — Джанет явно беше разчитала тъкмо на това. Събраха се до игрището за уелтърс, което изглеждаше доста непривлекателно сред палещата жега. Елиът носеше лепкавата гарафа с порто. Само като я погледна, Куентин се почувства обезводнен. Синьото лятно небе се отразяваше във водните квадрати.
— Така… — Джанет, която носеше опасно къса поличка, се изкачи по стълбичката към дървения съдийски стол, олющен от дъждовете и ветровете. — Знае ли някой как започва играта?
Оказа се, че първо трябва да се избере квадрат и в него да се хвърли топче, наречено "земното кълбо". Синкавото мраморно топче наистина приличаше на земното кълбо и беше голямо колкото топка за тенис на маса, само че беше необичайно тежко. Оказа се, че Куентин много го бива в това упражнение. Майсторлъкът беше топчето да не попадне във воден квадрат, което водеше до загуба на играта. Освен това изваждането му беше доста досадно.
Алис и Елиът играеха срещу Джош и Куентин. Джанет беше рефер. Уелтърсът се оказа учудващо сложен.
Използваха се и стратегия, и магия. Всеки играч завладяваше и пазеше квадрати чрез магия, или ги отнемаше от противника чрез отменяне на предишно заклинание. Най-лесни бяха водните квадрати, а най-трудни — металните, те бяха запазени за призовавания и други екзотични омагьосвания. Накрая играчът стъпваше на игралното поле, напомнящо шахматна дъска, и на практика се превръщаше във фигура в собствената си игра. В мига, в който Куентин застана на страничната линия, ливадата около него сякаш се смали и игрището се разшири, като че ли се намираше в центъра на широкоъгълен обектив. Дърветата се обезцветиха, станаха сребристи и очертанията им се размиха.
През първите серии играта вървеше бързо, защото двата отбора завзеха неоспорваните квадрати в свободната територия. Също като в шахмата и тук имаше традиционни увертюри, изпробвани и оптимизирани преди много години. След това обаче състезанието стана безмилостно и продължи до късно, прекъсвано само от Джанет за дълги и подробни обяснения. По едно време Елиът изчезна за двайсетина минути и се върна с три бутилки ризлинг (явно ги беше пазил за подобни спешни случаи), поставени в две метални кофички с топящ се лед. Забравил беше да вземе чаши, затова всички пиха направо от бутилките.
Куентин не носеше на алкохол и с всяка следваща глътка умът му все повече се замъгляваше и той не можеше да се съсредоточи върху правилата на играта, които ставаха все по-сложни. Очевидно беше разрешено играчите да видоизменят квадратите и дори да разменят местата им на игралното поле. Докато настъпи моментът самите те да стъпят на игрището, всички бяха толкова пияни и объркани, че се наложи Джанет да им подсказва къде да застанат, което госпожицата стори с безгранично високомерие.
Само че на никого не му пукаше. Слънцето се спусна зад дърветата и изпъстри тревата със сенки. Небето притъмня и стана зеленикаво-синьо. Джош заспа върху квадрата, който трябваше да защитава, проснат върху целия ред. Елиът започна да имитира Джанет и тя се престори на вбесена. Алис си свали обувките и си потопи краката във временно свободен воден квадрат. Гласовете им се понесоха нагоре и се изгубиха сред гъстите зелени листа. Виното беше свършило, празните бутилки подскачаха като тапи в кофичките, пълни вече само с хладка вода.
Всички се преструваха на отегчени до смърт (или наистина бяха), само Куентин правеше изключение. Чувстваше се безкрайно щастлив, толкова щастлив, че дъхът му секваше, но благоразумно не се издаде.
Като изчезващ в далечината глетчер ужасното преживяване със Звяра беше променило света — объркан, наранен и кървящ, но от земята най-сетне се показваха зелени кълнове. Идиотският план на Фог с играта на уелтърс явно даваше резултат.