Хроники на звеното
- Автор: Велков Андрей
- Серия: Български психар #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 9786191503315
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Хроники на звеното». Краткое содержание книги:
„Още повече кръв. Още повече насилие. Още повече уличен език. Просто прекрасно!“
- А ти, аморрре...
Иво не я остави да си довърши изречението, хвана я, ама като булка я хвана, и я вдигна във въздуха. Доближи се до парапета на ресторанта, който се надвесваше три-четири метра над едно малко заливче на язовира, и я хвърли във водата. Яна не успя да издаде звук, роклята й се разпери и за миг изглеждаше, сякаш че лети. В следващия момент обаче гравитацията (както казва великанът Тери Пратчет: „Гравитацията е навик, от който не можеш да се откажеш“) си каза думата и любовта на живота на Иво се приземи във водата, вдигайки облак от пръски. Жабите спряха да крякат и над езерото се възцари съвършена тишина. Не след дълго Яна се показа от водата и отмахвайки косата от лицето си, погледна нагоре към парапета. Но Иво вече го нямаше там...
Интерлюдия / В главата на Петър
Както казваше Клайв Оуен в един стар сериал, „Перфектната подготовка предотвратява провала на представлението Така стана и при нас. За една вечер изчистихме конкуренцията. Подробната информация от Кольо Агента и доброто планиране ми осигуриха победата. Кой сега е цар на Мордор, а?
Малко кърваво се получи, ама какво да се прави, рисковете на професията. Това, че ми хареса, когато му резнах тиквата на онзи лайнар, не го мисля в момента, има и по-важни неща от анализа на тъмните кътчета в главата ми. Знам, че там имам чудовища, но докато държа вратите плътно затворени, нищо няма да се случи. Силно се надявам, че нищо няма да се
Братоците малко се цупят, че не се трошим от партита, колкото им се иска, а продължаваме с тренировките и стрелбите. Нищооо, по-добре да се сърдят и после да оцеляват, отколкото сега да си свалим гарда и някой да ни избие като пилци, щото сме били тъпаци и сме се отпуснали. Не и при нас! Ние тепърва започваме.
И без това съм уверен, че сега ще има повече циркове и проблемчета за уреждане. Не става дума за един квартал и околностите му, става дума за цял град с два милиона маймуни население. Вече назначаваме нови хора, не мога да смогна да им запомням имената. Разрастваме се могъщо. А братовчедите на Арнолд какви мутанти са, интересен ген имат тези пичове, всичките са от великан нагоре. Това е супер, точно такива ми трябат.
А за Арнолд и братя имам големи планове, те ще се изкефят сто процента.
Засякохме и предателче в отбора. От близкия кръг. Ще трябва да правя показно, защото, ако сега изпусна нещата от контрол, после никога няма да мога да се оправя.
Но е весело, въпреки брутализмите е много весело. Само тази отрязана глава да спра да я виждам, няма да е лошо, хич няма да е лошо...
Шеста глава - Токата и фуга за кукри и киселина в до мажор
Докато той зави ауууу ауууу ауууу като собака, приложих същата хватка като за Георгий и толко с един замах - нагоре, напреко, клъц - усетих как бритвата порва плотта на неговата кист и той пусна желязната змия, разциврен като бебе. После се опита да излочи цялата кров от руката си, като виеше в същото време, но кровта беше много за пиене и той взе да се дави, а красният фонтан бликна хорошо, макар и не за долго.
Антъни Бърджес, „Портокал с часовников механизъм“
Принципите, които бях усвоил по време на адската седмица, щях да използвам отново и отново през следващите две десетилетия и половина, за да показвам на водените от мен мъже, че за тях няма нищо невъзможно. Не беше необходимо да харесват всичко, което вършат - просто трябваше да го вършат докрай.
Ричард Марчинко, Джон Вайсман, „Свирепия“
(Действието се развива няколко дни след смъртта на Акулата, Ромео и Касапина.)
- Да убиеш и да не те убият. Това е идеята. А едно от най-важните неща, за да оцелееш, е да си издръжлив. По-издръжлив от врага си. Затова сега и всеки път преди занятията, които ще ви водя, ще тичате. Искам да станете роботи. Целта ви е този хълм. - Инструкторът посочи нагоре. - Искам да станете толкова издръжливи, че да го качвате на бегом без задъхване. Не можеш да стреляш, ако си се задъхал. Не можеш да се биеш, ако нямаш въздух. Горе е Радо, при него е водата. Действайте!
Бранимир, Бранимир Събев се казваше новият им инструктор. Здрав изверг с каубойска шапка, на чието лице сякаш пишеше професионален войник. От години ходеше да се трепе за кинти по целия свят. Радо веднъж сподели, че той е най-добрият воин, когото познава, сериозна препоръка, щом като беше от печения командос. За Събев се носели легенди - като се почне от Афганистан, мине се през Конго и се стигне до Колумбия. Бил като сянка, демон на войната -тих, жесток и смъртоносен. Толкова войни и битки бил преживял, такава репутация на убиец имал, че дори го наемали за инструктор на тюлените в САЩ и на САС в Англия. Да им показва пинизи. Когато Пешо чу това, каза на Радо: „Като е толкова добър тоя твой човек, не може ли да го извикаш и нас да ни пообучи?“ Оказа се, че може. Срещу една баснословна сума плюс условието, на което настоя Радо, Бранимир да остави своя екип да довърши сам там каквото си правели на поредната мисия, достатъчно пекани били хората му и сами да се справят. Бранимир Събев пристигна с една цел - да помогне на приятеля си да направи момчетата от „Звеното“ истински воини.