Хроники на звеното
- Автор: Велков Андрей
- Серия: Български психар #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 9786191503315
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Хроники на звеното». Краткое содержание книги:
„Още повече кръв. Още повече насилие. Още повече уличен език. Просто прекрасно!“
Кифлата точно кудкудякаше колко се радва, че именно днес, когато са се събрали, любимият им ресторант е празен. Ами много ясно, че ще е празен, като съм го наел целия, курво малоумна, помисли си Иво. Беше им наистина любим ресторант, имаше хотелче към него, в което, когато имаше кинти де, ходеха да се чукат, а през деня Яна се печеше по цици на някоя полянка, докато той мяташе въдицата. Чувстваше се щастлив в тези моменти, наистина щастлив. Оставяше въдицата и я гледаше как лежи и хваща тен, гледаше я колко е красива и беше толкова влюбен. Обичаше да си представя в тези моменти, както си се чувстваше щастлив, как един ден ще си имат дечица и как те ще щъкат по поляната. Тогава въобще и не помисляше за други жени, не беше такъв тип човек просто. Яна му стигаше, обичаше я и не искаше нищо повече. Тя беше жената за него, а той - мъжът за нея. Толкова беше просто, просто като изгревите и залезите, като зимата и лятото, като живота и смъртта и всичко изглеждаше разбираемо и съвършено. Виждаше целия си живот като на длан - Яна, той, децата, щастливи заедно и завинаги. Затова и даде такъв откат, когато мацката му каза, че го напуска и с новото си гадже заминава за Г ърция. Каква Гърция бе, любов моя, нали щяхме да градим живота си заедно, нали бяхме едно цяло - ти самата го каза. Затова не можа да се оправи дълго след случилото се и чак когато се засече с Пешо, който му бе като брат, чак тогава намери някаква почва под краката си и започна да влиза в релси. Иначе се беше движил на автопилот и не се знаеше докъде може да стигне. Беше му ясно, че времената са шибани и че мацките търсят сигурност - такъв е биологичният механизъм. Ама не мислеше, че точно този механизъм се отнася за мацката му Та нали на онова първо море, а и после на всякакви други места тя го поглеждаше в очите с онзи, нейния поглед и му казваше, че ще бъде до него, каквото и да се случва. И той й беше повярвал. Ама й беше повярвал истински и безрезервно. Като в приказките.
Иво запали цигара и дръпна дълбоко, все едно е коз.
- Ама, Иво, аморе - така му казваше Яна понякога, - пак ли пушиш, нали ги беше спрял, аморе мио?
„Ами бях леко нервен напоследък, боклук, затова“, си помисли Иво, но иначе само се усмихна.
- Не можах, аморе, пак пропуших, знаеш как е...
- Нищо, любов - и така му казваше понякога, някога, - пак ще ги спреш, ти имаш силен характер, а пък и ми трябваш здравичък, нали така...
„Нали преди няколко месеца каза, че съм лигльо и безхарактерен бе, овцо“, продължи мислено диалога си с любовта на живота си Иво, но на глас каза само:
- Ама разбира се.
Сервитьорът донесе нова бутилка вино, плато със сирена и побърза да се изнесе, каквато беше инструкцията. Беше започнало леко да се здрачава и язовирът изглеждаше вълшебно. На отсрещния бряг започнаха да припламват светлинки, някакъв почитател на нощния риболов гребеше навътре с малка надуваема лодка, а хорът на жабите се усилваше. Иво наля на себе си и на Яна и насочи към нея чашата си, за да се чукнат. Мацката отпи, наведе се напред и сложи ръката си върху неговата.
- Аморе, аз съжалявам...
Иво се протегна и сложи пръст на устните й. Тя млъкна, но той не отмести пръста си. Известно време постояха така. После той вкара пръста в устата й, тя се учуди, но го засмука. С другата си ръка Иво повдигна чашата и я изпи на екс. Хвана Яна за косата и я придърпа към себе си. Започна страстно да я целува и тя се премести в скута му. После той рязко се изправи, вдигайки я със себе си, задържа я с едната ръка, а с другата помете нещата от масата. Сложи я върху нея, разтвори краката й, с рязко движение скъса бикините й и ги хвърли на земята.
- Аморе, какво пра... - не успя да довърши Яна, защото Иво опъна главата й назад, свали панталона си, вкара й го и започна да я чука в бързо темпо. Объркана и стегната в началото, Яна постепенно се отпусна и започна да пъшка. Така правят любов тигрите, помисли си Иво и засили темпото. Бившата му започна да стене още по-силно, не след дълго се разтрепери и силно се притисна в него, драскайки го по врата с ноктите на лявата си ръка. В този момент Иво излезе от нея и я бутна назад, отстъпи, вдигна панталона си и бързо се закопча въпреки ерекцията си. Макар и с доволство в изражението си, Яна го погледна учудено.