Хроники на звеното
- Автор: Велков Андрей
- Серия: Български психар #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 9786191503315
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Хроники на звеното». Краткое содержание книги:
„Още повече кръв. Още повече насилие. Още повече уличен език. Просто прекрасно!“
И сега същите тези момчета се набираха по стръмния хълм, който се намираше близо до поделението, в което обикновено тренираха. Повечето от тях изглеждаха сдухани, сякаш горчиво съжаляваха, че са се захванали с този бизнес и с този Петър, който обаче нетипично за повечето шефове на Балканския полуостров се чанчеше наравно с тях.
Точно в този момент на униние с избила на уста пяна Пешо се изправи целия в кал, защото вече за трети пореден път падаше, подхлъзвайки се на гнилата шума. Да, освен че беше стръмен този баир, дърветата бяха израснали толкова на гъсто, че под тях си беше истинска нощ. Пластовете шума се бяха трупали и трупали и тичането по нея беше твърде предизвикателно. Чуваха се само птичите песни в тази гора, птичите песни и задъханото сумтене на тичащите момчета, а от време на време и псуването на Мишката, който още не можеше да се примири, че трябва да се мъчат точно сега, когато бяха превзели цял Мордор и според него си беше време за поне едномесечен купон. Петър обаче беше на друго мнение, а той беше водачът на глутницата, той водеше, а Михаил следваше. Затова Михаил му показа среден пръст, когато го видя пак да пада до един пън. Пешо му се ухили и макар и с известно усилие, успя да му върна жеста. С две ръце. Разбираше разочарованието на приятелите си, но имаше план, който трябваше да се следва, и в този план думата „отпускане“ не съществуваше. След още пет тежки минути, които им се сториха цяла вечност, момчетата се добраха до чакащия ги на върха Радо, който извади от джипа си туба вода. Сдуханите членове на „Звеното“ жадно залочиха, изпонатръшкаха се кой където свари, но резкият глас на баретата ги извади от моментното състояние на блаженство.
- Ставайте, маймуни! Ставайте веднага, пачи такива! Някой да е казал, че ще има почивка?
Те се надигнаха. Мишо свъси вежди, взе един камък и тръгна към Радо, но Петър го спря, хващайки го за ръката.
- Пийнете още малко вода и марш обратно надолу, това ви е почивката - ще почивате, докато слизате. Медузи! Имате още два пъти да го качите това хълмче, охлюви.
Сега не само Мишо псуваше, псуваха всички, но заслизаха надолу Не бяха много сигурни дали ще издаянат още веднъж всичкото това търчане, камо ли още два пъти. Иво се обърна към Радо и видя, че на лицето му грее широка усмивка. Направо двайсет и четири каратова.
Не умряха, но бяха приближили смъртта. Последния, третия път буквално се влачеха един друг нагоре, но стигнаха. Там вече ги чакаше Събев, който с мощен спринт ги бе изпреварил и сега небрежно разговаряше с Радо, все едно бяха на пикник. Изчакаха всички да се дотътрят и Бранимир се обърна към тях, скръстил мускулестите си ръце:
- Пичове, под всякаква критика сте, но винаги има надежда. Няма да се плашите, виждал съм и по-тежки случаи. Не сядай! - попари той надеждите за почивка на Мишката, който тъкмо се свличаше до един пън. - Не сядай, пич, няма смисъл, само ще се одървиш. А сега започваме истинската част, хълмът ви беше само за загрявка. Сега почва веселото - ще ви покажа как да се биете и да убивате ефективно. Чух, че сте успели да свитнете няколко бандитчета, но не се надувайте, защото, ако ви взема с мен в Африка, ще ви запозная с хлапета на по десет-единайсет години, които могат да ви изтрепят като пилци за пет секунди. Демек още не се дръвчете, имате много хляб да ядете, докато заслужите да се наричате воини.
Бранимир Събев млъкна, бутна каубойската си шапка назад и се заслуша. Сойка пискаше отнякъде. Не звучеше присмехулно въобще. След това продължи:
- Да спрем сега с философията. Ще станат нещата, искам от вас само да сте упорити и да внимавате. Я вземете по един нож, ще ви покажа някои движения. Застанете един срещу друг. Я ти, пича с голямата уста - посочи Мишо, - ела тука, с теб ще показвам.
Мишо въздъхна, кимна с мрачно изражение и се доближи до Бранимир. Инструкторът напомняше на терминатор, ама балкански модел. Беше много здрав, висок, без да е върлинест, леко мургав, с кафяви очи, но студени като лед. Истински стрелец. После, в една от почивките, им каза, че е роден и израснал в Свищов, любим автор му бил Стивън Кинг, а любим герой -Роланд Стрелеца. Затова ходел с тази шапка и с тъмните очила.