Където злото властва
- Автор: Бреке Йорген
- Серия: Odd Singsaker #1
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Изида
- ISBN: 9786197040357
- Переводчик: Калина Димитрова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Където злото властва». Краткое содержание книги:
Ричмьнд, Вирджиния, САЩ, 2010 г.: Ефраим Бонд, директор на музея на Едгар Алан По, очаква резултати от ДНК-тест, който може да докаже, че е открил един от най-бруталните серийни убийци от пет века насам. Закъснял посетител обаче слага край на проучването и... на живота му.
Тронхайм, Норвегия, 2010 г.: По същия жесток начин е убита главната библиотекарка на библиотека „Гюнерус“, в сейфа на която се пазят уникални ръкописи. В хода на разследването е установено, че е изчезнала Книгата на Юханес, пергаментов ръкопис с изключителна културна стойност, но и съхранил смразяващи признания.
Все пак обаче го бяха събудили. И ето, че сега, пет години по-късно, отново седеше в участъка. Отново бе привлечен в разследване на убийство. И отново знаеше неща, които не се осмеляваше да каже на полицията. И най-накрая, най-важното бе, че този път престъпникът отново бе одрал кожата на жертвата си, но сега Ватен съвсем не бе сигурен в това, че полицията нямаше да се докопа до това как е свързан с убитата. Сега нямаше да му помогнат нито приспивателните, нито болницата „Естмарк”.
Така си и седеше, гледайки в готовите да се срутят върху му бели стени. И в същото това време сякаш лежеше в тапициран с коприна ковчег и гледаше как бавно се затваря капакът му. Затваряйки очи, той дори усещаше как се люлее и подрусва ковчегът, спускан в отворения гроб. И чуваше тропането на пръстта, който хвърляха върху дъските на ковчега.
Когато Сингсакер влезе в стаята, водейки след себе си началничката си, гърлото на Ватен вече бе стегнато от тръпки и му бе трудно да диша. Той обаче се справи и с усилие на волята си отхвърли гризящата го фантазия.
Петнадесета глава
Присъстват:
Гру Братберг, ръководител на отдела за разследване на актовете на насилие и престъпленията срещу нравствеността при полицейското управление в Тронхайм;
Уд Сингсакер, следовател;
Ватен, преди заподозрян в убийство.
Място на действието: стаята за разпити в централното полицейско управление в Тронхайм. Стените са боядисани в бяло. На една от стените има прозорец с огледално стъкло, благодарение на който на всеки, който се намира в стаята, през цялото време му се струва, че зад стъклото има някой, който го наблюдава, поне когато щорите не са спуснати. Преди да седне, Сингсакер спуска щорите. Ватен вече седи от другата страна на бялата ламинирана маса. Изглежда потиснат. Полицаите включват дигитален диктофон, марка „Олимпус”. Преди началото на разпита телефонът на старши следовател Сингсакер звъни два пъти. Първия път е синът му Ларш. Второто обаждане е от Владо Танески от „Адресеависен”. Полицаят отказва и двете обаждания и изключва мобилния си телефон. (Длъжен е да го направи преди разпит.) Сцената започва с тишина, възцарила се след прекъснатия мелодичен звън.
Сингсакер (в диктофона): Разпит на Юн Ватен. Днес е пети септември 2010 година. Разследва се смъртта на Гюн Брита Дале. Ватен е привлечен в качеството му на свидетел (гледа към Ватен). Е, приключихме с формалностите? Готов ли сте?
Ватен: Да.
Сингсакер: Това е Гру Братберг, моята началничка. Тя ще присъства по време на част от интервюто ни.
Ватен: Интервю ли?
Сингсакер: Разпит, ако искате. Напомням ви обаче, че в този момент сте призован като свидетел. В частност, това означава, че нямате право да лъжете за разлика от заподозрения, който може да лъже за самозащита. Разбира се, вие имате правото да откажете да давате показания или да поискате присъствието на адвокат. Смятате ли това за необходимо?
Ватен: Няма какво да крия.
Сингсакер: Чудесно. Вече сме се срещали с вас, Ватен. Ще отречете ли това?
Ватен: Вече сте ме разпитвал и преди.
Сингсакер: Ще възразите ли, ако се върнем към миналото и поговорим малко за онези обстоятелства?
Ватен: Не виждам как това може да е свързано със случая.
Сингсакер: Не твърдя, че тези два случая са свързани. Не пряко, във всеки случай. Хайде да не разиграваме евтин театър. За втори път се оказвате близо до мястото на сериозно престъпление. Първият път беше изчезване, сега е убийство. Мисля, че си давате сметка колко важно е полицията да разбере дали има връзка между тези престъпления. Ще окажете голяма помощ на полицията, ако изясните всички неясноти.
Ватен: Да, разбира се. Просто се опитвам да не мисля за онзи случай.
Сингсакер: И как е? Успявате ли?
Ватен: Не, разбира се.
Сингсакер: Предполагам, че някои неща никога не губят остротата си. Бих искал да поговорим за велосипеда ви.
Ватен: За велосипеда ли?
Сингсакер: Точно така, за велосипеда. През онзи ден преди пет години сте се качил на автобуса, за да се приберете от „Драгвол” вкъщи, и там не сте заварил нито жена си, нито детето си. Онази сутрин обаче сте отишъл на работа с велосипеда си, нали така?
Ватен: Точно така.
Сингсакер: Значи сте пристигнал. Проверих това в старите протоколи от разпитите. Ето обаче какво не си спомням: питали ли сме ви тогава защо не сте се прибрал вкъщи с колелото?