Злочестие [bg]

— Призна си! — възкликна Мизи и го посочи с пръст.

— Много ясно, че си признавам, моме. Имам седем доктората. При толкова време, отдадено на ученето, човек е много наясно със себе си. — След малко додаде. — Разбира се, и седемте са по шотландска литература и култура, от различни школи. Един момък трябва да е задълбочен в подхода към своята специалност, нали разбираш.

Поклатих глава и се отправих към надзорника. Сега лицата ни бяха други, но не го беше грижа. Даде ни работа също толкова лесно като преди — да пренасяме сандъците с доставката от УТК. Отрядът се разпръсна, подхвана разговори с другите работници и се заслуша в клюките. Успях да си издействам да ме сложат да разтоварвам сандъци от един от камионите.

— Добро място за разузнаване — каза ми тихо Ейбрахам, когато дойде за сандък. — Но все си мисля, че имаш и друг мотив, Дейвид. Какво си намислил?

Усмихнах се, измъкнах счупения мобилен от джоба си и го завих в тъмен парцал. Подбрах точно определен сандък, после пъхнах тънкия мобилен в процепа между летвите в единия ъгъл. Както се бях надявал, беше на практика невидим.

Подадох сандъка на Ейбрахам и му намигнах.

— Сложи го при другите.

Той се позачуди и надзърна в сандъка. После начаса се ухили и направи каквото му казах.

Остатъкът от следобеда беше погълнат от работата. Носехме сандъци и си бъбрехме с другите работници. Аз не научих много, понеже плановете ми ме разсейваха, но няколко пъти минах покрай Ейбрахам и Коуди, които спокойно разговаряха с работниците. Като че ли Мизи беше най-добра в това.

Хубаво щеше да е Ексел да е с нас. Грамаден беше като кораб и страховит като… хммм… потъващ кораб, обаче го биваше с хората. И с информацията.

При мисълта за него ми призля. Успял бях да се убедя сам, че вината не е на Проф, но искри… Наистина харесвах Ексел.

Насилих се да заговоря един от работниците. Старецът имаше акцент, който ми напомни за баба ми. Докато вървяхме към склада — не онзи от първия път, а друг — стана ясно, че познава града добре. Не знаеше много за Крадеца, обаче се оплака, че Епичният не управлява града достатъчно твърдо.

— В старата родина щяха да се отърват от такъв като Крадеца — обясни той. — Оставя всичките Епични в града да се щурат насам-натам. Като изкуфял дядо, дето няма ум да строява внуците си. По-силна ръка, това ни трябва тук. Полиция, правила, вечерен час. Хората мрънкат срещу такива работи, ама оттам се взема редът. Обществото.

Подминахме Коуди, който пушеше с някакъв работник. Изглеждаше като че се размотава, но ако го наблюдаваше човек, щеше да види как внимателно отбелязва къде са останалите Възмездители. Трябва ли ти да знаеш къде е някой, питай Коуди.