Фаворитката на султана
- Автор: Джонсон Джейн, Джонсън Джейн
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: ИК "Клибри"
- ISBN: 978-619-150-612-5
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Фаворитката на султана». Краткое содержание книги:
Мароко, 1677 г. Зад великолепните стени и възвисяващи се арки на двореца в Мекнес плененият син на местен вожд и изпълняващ непрестижната длъжност на писар Нус-Нус е обвинен в убийство. В опита си да избегне наказание за кървавото престъпление, което не е извършил, Нус-Нус се озовава забъркан в още по-коварен заговор и трябва да балансира между трите най-влиятелни фигури в двореца. Съдбата му се преплита с тази на друга пленничка – англичанката Алис Суон, изправена пред тежък избор: ислям и султански харем или смърт. Двамата се съюзяват в името на оцеляването си и на благополучието на сина на Алис, който е и син на страховития султан Мулай Исмаил. От опасностите и великолепието на Мекнес повествованието се прехвърля към средновековния Лондон с неговите неугледни улици и към декадентския двор на крал Чарлс II. Във Фаворитката на султана оживяват някои от най-интригуващите личности от този исторически период, вплетени в увлекателен разказ за интриги, лоялност и копнежи.
Зидана ме поощрява да прекарвам повече време с Алис Суон – под претекст, че я уча на арабски (който тя усвоява много по-лесно, отколкото очаквах), – да спечеля доверието ѝ, за да пие безпроблемно вредните смески, които тя ѝ дава, за да ѝ попречи да зачене детето на Исмаил; или да го убие в утробата ѝ. Това съучастие ме плаши, но не мога да сдържа нетърпението си преди всяко следващо посещение, защото единствено ако съм близо, мога да се грижа за безопасността на Алис. В сърцето си знам, че се излагам на голям риск.
Търговецът, който е заел мястото на Сиди Кабур на пазара, дребен тъмнокож мъж от Имчил, е едновременно деликатен и предпазлив. И двамата се преструваме, че той не знае за кого работя; аз се преструвам, че не разбирам нищо от билки, което ми позволява да задавам въпроси. Когато ме изпращат за сушен цвят от вратига и листа от виделиче, които да предизвикат помятане и да отровят утробата, аз взимам червена детелина, сушени листа от малина и извлек от витекс, които благоприятстват плодовитостта. Понякога успявам да подменя отварата; друг път се налага Алис да изхвърли или да скрие тази, която ѝ е изпратила Зидана. Имам силно лекарство, предизвикващо повръщане, приготвено от билкаря, в случай че нещата съвсем загрубеят.
Това е рисковано начинание: ако Алис забременее, Зидана ще разбере, че съм я лъгал, и със сигурност ще опита да убие съперницата си, нероденото дете, а и мен; това обаче ще подсигури положението на Алис в двора и Исмаил ще внимава повече за благосъстоянието ѝ.
Дори е възможно да позволи преместването ѝ в друг павилион, далеч от прякото влияние на Зидана.
Днес ме пита:
– Да не би да го е омагьосала? Дали не знае някаква европейска магия, която е по-силна от моята?
Не съм свикнал Зидана да показва слабост.
– Не ми е известно – отговарям предпазливо. Може би ако вярва, че Алис притежава магични сили, ще прояви повече благоразумие.
– Всичко идва от тези очи – заявява тя и обикаля напред-назад. – Синьото не е естествено. Нормалните хора нямат сини очи: отвратително е.
Уверявам я, че Исмаил не обръща много внимание на очите на англичанката, и това е единствената истина, която съм изрекъл днес.
– Не може да е заради болезнено бялата кожа. Знам предпочитанията на Исмаил в това отношение. Той обича черните жени. – Изпъчва огромните си гърди. – Отгледан е от черна жена: кожата на майка му е била тъмна като моята и твоята. Освен това обича жените да имат месце, цени здравината и силата. Тя прилича на призрак, дух, блуждаещо привидение. Защо му е да се занимава с мъртвец?
Не свършва дотук, а изприказва куп приказки още. Лично на мен Алис ми прилича на един от ангелите в картините, които видях в прекрасните венециански къщи, но мъдро го премълчавам.
– Дори да успее да роди бебе, представяш ли си на какво ще прилича? Смесвала съм орехови кори с паста арсеник, знам какво се получава от смесването на бяло и черно! Исмаил да не би да иска да има сив червей за дете? – Зидана вдига ръце към небето и гривните ѝ задрънчават застрашително. – О, Сагба, вземи я от този живот!
Скоро ще съм наясно къде се корени влечението на Исмаил към Алис. Приключил със съвкуплението същата нощ, той ме вика иззад паравана, преди още да е успяла да се облече. Гледам как докосва голия ѝ ханш и го полюшва гальовно; разменят си поглед, какъвто друг не би трябвало да вижда, и за пръв път у мен се надига ревност подобно на лава.
– Не е ли забележително как силата на духа на това крехко създание привлече вниманието ми, Нус-Нус? Има такава воля, тъкмо тя ръководи страстта ѝ! Умна е, схваща смисъла на оцеляването и гледа напред. Вместо да напада мъжа със зъби и нокти като малката берберска кучка, тя се овладява, сдържа емоциите си като ездач, който налага волята си над див жребец. Представи си каква сила е нужна за това. Тя е великолепна! С какви деца само ще ме дари: със здрави тела и силни умове. – Той се обръща към мен, а очите му проблясват триумфално. – Имам план, Нус-Нус, той също е великолепен. Ще подсиля армията си, ще я увелича стократно и с тази армия ще отблъсна чуждите нашественици без изключение: португалците от Мехдия, испанците от Мармора, Лараш и Асила, англичаните от Танжер. Ще прочистя кралството си от неверниците и ще го посветя на Аллах. Единствените чужденци, на които ще е позволено да останат, ще бъдат под моята власт. Корсарите ми ще претърсят моретата за още бели жени, а аз ще ги чифтосам с моите бухари и ще създам невиждана армия, армия, в която е събрано най-доброто от отделните раси, черната и бялата.