Фаворитката на султана
- Автор: Джонсон Джейн, Джонсън Джейн
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: ИК "Клибри"
- ISBN: 978-619-150-612-5
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Фаворитката на султана». Краткое содержание книги:
Мароко, 1677 г. Зад великолепните стени и възвисяващи се арки на двореца в Мекнес плененият син на местен вожд и изпълняващ непрестижната длъжност на писар Нус-Нус е обвинен в убийство. В опита си да избегне наказание за кървавото престъпление, което не е извършил, Нус-Нус се озовава забъркан в още по-коварен заговор и трябва да балансира между трите най-влиятелни фигури в двореца. Съдбата му се преплита с тази на друга пленничка – англичанката Алис Суон, изправена пред тежък избор: ислям и султански харем или смърт. Двамата се съюзяват в името на оцеляването си и на благополучието на сина на Алис, който е и син на страховития султан Мулай Исмаил. От опасностите и великолепието на Мекнес повествованието се прехвърля към средновековния Лондон с неговите неугледни улици и към декадентския двор на крал Чарлс II. Във Фаворитката на султана оживяват някои от най-интригуващите личности от този исторически период, вплетени в увлекателен разказ за интриги, лоялност и копнежи.
Крачи из стаята с разперени ръце, а гласът му се извисява чак до сводовете на високите тавани. Говори за разпространяване на исляма из целия Иберийски полуостров; че ще го отведе чак пред портите на католическия Крал Слънце на Франция, ще създаде нов халифат, по-могъщ и от династията на Алмохадите. Теориите му са хаотични, красноречиви, театрални. Доктор Луис ме заведе на театър в Италия и там видях подобни жестове, насочени към многобройна публика. Тук той изнася представлението си само пред двама души. Поглеждам към Алис, за да видя как възприема този драматизъм, но лицето ѝ е насочено към Исмаил като цвете към слънцето. Разбира едва отделни думи тук-там, но е пленена от енергията. Султанът притежава едва ли не магическа харизма: притегля останалите към орбитата си. Точно това го прави толкова могъщ и толкова опасен.
Бухарите, за които говори, са специалната част на Черните стражи, които е докарал от южните земи, пленниците от набезите в Сахара, разменени срещу сол и желязо. Той ги пленява или купува, кара ги да приемат исляма и да положат клетва за вярност над екземпляр от Салих ал-Бухари, светото писание на Пророка, след това им подарява по една от тези книги – ценен предмет – и по този начин гарантира вечната им лоялност. От известно време беше започнал да ги чифтосва с черни робини, да ги жени за тях съвсем млади и да ги поощрява да създават многобройно поколение. В провинциите се отглеждат хиляди от тези деца, настанил е войските си там, докато казармите тук бъдат готови. Щом навършат десет години, момчетата започват да изучават изкуството на войната, а момичетата – домакинските задължения. Щом достигнат пубертета, ще бъдат оженени и също ще бъдат поощрявани да раждат деца. Исмаил от години говори за това, че ще създаде най-добрата армия в света. Това обаче е нов прочит на старата му идея.
Обръща се отново към мен, развълнуван от новите си планове.
– Представи си, Нус-Нус, само си представи какви деца би могъл да създадеш, стига да си имаше всичко, с такава като Алис!
Изненадвам се от прилива на омраза, който ме залива, при тези думи. Дори когато съм бил ужасен от султана – именно тогава, – лоялността ми винаги е била безрезервна. Но нещо в мен се е променило и причината за това е Алис.
Кимам и се усмихвам, опитвам се да придам на изражението си нещо подобно на възхищение; щом съм освободен, бързо си тръгвам с дневника под мишница. Вървя с наведена глава и не обръщам внимание на нищо наоколо. Стигам в стаята си, оставям книгата на дивана и се обръщам. Прохладният въздух във вътрешния двор, ароматите на цветята и ясното нощно небе ме зоват. Боря се с обърканите си чувства и съм абсолютно неподготвен за атаката.
Нападат ме изведнъж, четирима едновременно. Първият удар е в рамото и е придружен от мигновено затопляне. Някакъв дявол ме удря с тояга! Болката събужда демона в мен. Тръгвам към тях с вик и се хвърлям с необуздана ярост. Успявам да уцеля един и го удрям с такава сила, че той полита назад и се блъска в стената.
– Вземете книгата – провиква се някой и някой опитва да ме удари в главата. По-нисък е от мен и не успява, само ме вбесява още повече. Ръката ми е като оръжие, което черпи сила от яростта ми; юмрукът ми достига до меките части на лицето му и то се смачква под кокалчетата ми. Чува се изхрущяване, а след това клокочещ звук, свлича се, а аз ритам още и още, без да мисля за това, че вероятно наранявам по-скоро краката си, обути единствено в меките чехли, отколкото ребрата му. В този момент пред мен се изправя трети човек. Лицето му се осветява на лунната светлина и разпознавам здравеняка, когото бях видял веднъж в двора. Не мога да си спомня името му – Хамид, Хамза или нещо такова. Погледите ни се срещат, той ме стрелва презрително, но усещам, че изпитва и страх, и щом пристъпвам напред, той свива рамене, като че ли казва "Това не е моя битка", и си тръгва; аз оставам с четвъртия.
– Ти!
Толкова съм изненадан да го видя, че почти не забелязвам ножа, който изважда. "Вероятно – мисля си, докато избягвам първия му удар – това е същият нож, с който е прерязал гърлото на Сиди Кабур." Силно наточен е, зловещото му острие проблясва в полумрака.
– Изрод. Черно нищожество – просъсква той при следващата си атака. – Кой би предположил, че един роб ще има куража да се отбранява така. – Южняшкият му акцент е силно изразен. На тясното му лице се появява жабешка усмивка и забелязвам, че зъбите му са дребни и заострени като на куче.