Фаворитката на султана

– Не е навредил на никого? Може би не със собствените си ръце, но помисли за всички, които са използвали дяволската му стока; помисли за неизброимите жертви. Онази дяволска жена трови всеки, който се изпречи на пътя на безценния ѝ келеш. А ти, ти ѝ помагаш! Но някой ден ще отрови и теб. Тя е магьосница, вещица...

Не мога да не се съглася, но изведнъж се чувствам ужасно уморен. Отпускам тежестта си върху ръката, с която стискам гърлото му, така че да престане да говори.

– Всичко това ми е ясно. Не можеш да ми кажеш нищо ново. Знам, че чичо ти е наредил да те кастрират, за да ти намери подходящ пост в двора; накарал те е да убиеш билкаря, за да ме уличи, да те направи мой заместник и дневникът да попадне в ръцете ти, за да го фалшифицирате. Преместил е посещението на Фатима по-рано, за да може детето ѝ да се изкачи в йерархията на наследниците. – Задоволството ми от разширените му очи е безмерно.

– И тъй – започвам да разсъждавам на глас, – следващата стъпка на Абделазиз трябва да е отстраняването на Ахмед, това тригодишно дете...

– Детето е чудовище и е дете на чудовище.

Чудя се за Зидана ли говори, или за Исмаил? Сигурен съм, че светът би бил по-добър без малкия разбойник, но въпреки това мой дълг е да опазя истинската поредност на наследниците. Все пак съм Пазителят на книгата.

– Можех да извикам стражите, щеше да отнеме само миг. Можех да ги накарам да те заведат при султана. Можех да му покажа книгата, да му посоча подмяната... (Разбира се, че не мога: книговезецът на Зидана вече възстанови книгата в оригиналния ѝ вид, но той няма как да знае това.) Няма нужда да обяснявам на владетеля важността на проблема, той е проницателен човек и е жесток. Със сигурност ще нареди да те екзекутират, но първо ще бъдеш подложен на мъчения. По лични причини реших да не правя това. Върви при чичо си и му кажи, че знам всичко, затова да стои далеч от мен или ще разкажа всичко на султана.

Той се озъбва срещу мен.

– Хаджибът и султанът са като братя. Исмаил няма да слуша и дума срещу Абделазиз. Никога няма да ти повярва. – Но въпреки предизвикателните му думи в погледа му се чете колебание.

Стягам хватката си и той най-после кима. Пускам го. Разтрива гърлото си със здравата си ръка, после се навежда да вземе ножа си, но аз стъпвам върху него.

– Просто върви – казвам и той се подчинява, като взема другите двама мъже със себе си.

Докато лежа в леглото си по-късно същата нощ, преживявам боя отново в съзнанието си, наслаждавам се на необузданото насилие, на събуждането на воина в мен, за чието съществуване не подозирах до този момент. Не съжалявам за натъртванията, ценя ги. Сега великият везир със сигурност ще ме убие, без значение дали съм обект на желанията му, но повече няма да бъда безмозъчна пешка в политическите му кроежи. Ще се пазя. Обмислям различните начини, които би могъл да предприеме, за да се справи с мен, и решавам, че най-вероятно ще се спре на отровата. На следващия ден отивам на пазара и купувам маймуна – прекрасен берберски макак – от един търговец на живи животни. Шивач ушива за него роба като моята и малък червен фес, закрепен на главата му с лента под брадичката. Макакът не възразява, че е натруфен, щастлив е, че не е в клетката си и получава плодове. Отвеждам го в двореца на връвчица и щом я подръпва и започва да ми говори нещо, спирам и той се облекчава. Вече е научен на някои неща и това улеснява задачата ми.