Фаворитката на султана
- Автор: Джонсон Джейн, Джонсън Джейн
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: ИК "Клибри"
- ISBN: 978-619-150-612-5
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Фаворитката на султана». Краткое содержание книги:
Мароко, 1677 г. Зад великолепните стени и възвисяващи се арки на двореца в Мекнес плененият син на местен вожд и изпълняващ непрестижната длъжност на писар Нус-Нус е обвинен в убийство. В опита си да избегне наказание за кървавото престъпление, което не е извършил, Нус-Нус се озовава забъркан в още по-коварен заговор и трябва да балансира между трите най-влиятелни фигури в двореца. Съдбата му се преплита с тази на друга пленничка – англичанката Алис Суон, изправена пред тежък избор: ислям и султански харем или смърт. Двамата се съюзяват в името на оцеляването си и на благополучието на сина на Алис, който е и син на страховития султан Мулай Исмаил. От опасностите и великолепието на Мекнес повествованието се прехвърля към средновековния Лондон с неговите неугледни улици и към декадентския двор на крал Чарлс II. Във Фаворитката на султана оживяват някои от най-интригуващите личности от този исторически период, вплетени в увлекателен разказ за интриги, лоялност и копнежи.
– За кого е?
– За баща ти.
– Болен ли е? – Очите му проблясват. Преди да съм успял да отговоря, той казва: – Ако умре, аз ще стана султан. Тогава всички ще правят каквото кажа или ще им отрежа главите. Ще умре ли?
– Не, няма да умре.
– Дай му отрова и ще умре.
Гледам го изумен.
– Зидан, това е измяна! Ако му предам думите ти, ще бъдеш набит или дори по-лошо.
– Няма да му ги предадеш – изрича уверено той.
– И защо?
– Защото ако го направиш, аз ще те убия. – Усмихва се така, че очите му заприличват на малки полумесеци. – А може и мама да го направи. Ако помоля мама да те убие заради мен, ще го направи просто така... – Той щраква с пръсти.
Отказвам да му отговоря, няма отговор за подобно нещо. Заради страха от това, което мога да направя, минавам бързо покрай него и се затичвам по стълбите нагоре към слънчевата светлина. Забравих долу запалената свещ; не беше много разумно да я оставя в закрито пространство, пълно с толкова много запалими неща и в присъствието на шестгодишно дете; но не мога да потисна желанието си всичко да избухне в пламъци, които да погълнат него, отровите, растенията, магическите принадлежности, всичко. Светът би станал по-добър.
Всички тези приказки за отравяне са обезпокоителни. Вървя с наведена глава право към група жени, теглещи за ръцете някой, който не иска да се включи в играта им. Виждам, че сред тях са Лайла, Наима, Фатима, Масуда, Салка. Плъзват се около мен с кикотене, докато не се изправям лице в лице с жертвата им. В първия момент дори аз не я разпознавам, тъй като лицето ѝ е неузнаваемо заради тъмния грим. Светлите ѝ вежди, миглите и устните ѝ са потъмнени с очна линия и къна, а очите ѝ са гримирани като на египтянка.
– Алис!
Тя се е разплакала, очната линия се стича по страните ѝ.
– Отнасят се с мен като с кукла!
Така ми олеква, дето загубеното достойнство е най-голямото ѝ притеснение, че избухвам в смях. Лицето ѝ внезапно се сгърчва, тя ми обръща гръб и попада право в ръцете на тормозителките си, а аз оставам загледан в нея, изпълнен със срам.
Когато стигам до покоите на Исмаил, той вече изглежда по-добре, не е така блед и се поти по-малко. Зидана ме смъмря, че съм се разтакавал, но съм сигурен, че е изпитала удоволствие от възможността да има съпруга си само за себе си за известно време. Това, че се доверява на грижите ѝ, упражнявани чрез магии и нежни думи, подсилва властта ѝ над него. Секс, магия и любезност: най-мощните оръжия на всяка жена, но никоя не ги ползва по-добре от Зидана. Вече го е дарила с трима здрави синове: Зидан, провъзгласен за наследник, тригодишният Ахмед Златния и по-рано тази година бебето Абдел Малик (никой не разбра, че е бременна, до самото раждане, толкова е дебела: сякаш просто се появи на белия свят като мъничък джин). Тъй като тя е Първа съпруга, ще трябва и тримата да умрат, за да може някой друг да се издигне. Допреди няколко дни бих казал, че това е невъзможно; сега обаче започвам да се замислям.
Изчаквам, докато Зидана е намазала и последния мехлем, покрила го е с меда и е превързала на кръст ухапванията върху ребрата и рамото (колко решително е било това момиче, че да притисне така силно главата си към тези кокалести части достатъчно силно, та да разкъса плътта му със зъби!), а след това тръгвам след нея към преддверието. Там, далеч от ушите на стражите ѝ, съобщавам какво съм открил в дневника.
– Знаех си, че нещо става, щом нареди да кастрират племенника му.
– Самир Рафик? Който зае мястото ми?
– Разбира се. Да не мислиш, че Абделазиз има цял куп племенници без топки?
Този човек е чудовище. Дори собственото му семейство не представлява за него нищо повече от средство за постигане на власт.
Тя въздъхва заради невинността ми.
– Защо идваш при мен с тази информация?
– И двамата го мразим. Мислех, че може да ви е от полза.
– Имаш предвид, че бих могла да кажа на султана.
Стоя в очакване. Тя обаче само въздъхва.
– Мислиш ли, че ще пропусна възможността да съсипя врага си? Ала е нужно много повече от това да покажа думи, написани в книга, на човек, който не може да чете. Намери ми категорични доказателства за заговор, според който хаджибът ще наруши закона. – Смее се на учуденото ми изражение. – Глупаво момче. Остави книгата в шкафа си, докато той е на молитвата довечера, и ще бъде възстановена.
Спомням си Сафавидския Коран и потръпвам.
Преди последната молитва нанасям записките си.
Трети 1-ви ден, месец раби ас-сани, берберска принцеса. Зла и опасна.