Фаворитката на султана
- Автор: Джонсон Джейн, Джонсън Джейн
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: ИК "Клибри"
- ISBN: 978-619-150-612-5
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Фаворитката на султана». Краткое содержание книги:
Мароко, 1677 г. Зад великолепните стени и възвисяващи се арки на двореца в Мекнес плененият син на местен вожд и изпълняващ непрестижната длъжност на писар Нус-Нус е обвинен в убийство. В опита си да избегне наказание за кървавото престъпление, което не е извършил, Нус-Нус се озовава забъркан в още по-коварен заговор и трябва да балансира между трите най-влиятелни фигури в двореца. Съдбата му се преплита с тази на друга пленничка – англичанката Алис Суон, изправена пред тежък избор: ислям и султански харем или смърт. Двамата се съюзяват в името на оцеляването си и на благополучието на сина на Алис, който е и син на страховития султан Мулай Исмаил. От опасностите и великолепието на Мекнес повествованието се прехвърля към средновековния Лондон с неговите неугледни улици и към декадентския двор на крал Чарлс II. Във Фаворитката на султана оживяват някои от най-интригуващите личности от този исторически период, вплетени в увлекателен разказ за интриги, лоялност и копнежи.
Тя извръща сърцевидното си лице към мен и главата ми изведнъж натежава; не мога да направя друго, освен да си наложа да устоя на желанието да се наведа и да я целуна.
– Той ще се върне, нали? Исмаил? На север не е толкова опасно, нали?
Разочарованието ме блъсва в корема. Сковано я уверявам, че султанът има ятаган и огнестрелно оръжие и е в безопасност. Кой би дръзнал да убие Слънцето и Луната на Мароко? Господ би го оставил на място само при тази мисъл. Шегувам се само донякъде; част от мен вярва в това. До края на седмицата стоя далеч от харема, върша задачите си механично, докладвам на Бен Хаду и останалите сановници, натоварени с управлението в отсъствието на султана. Калайджията е строг господар: под негово ръководство дворецът работи като френски часовников механизъм. Дворът е по-спокоен без присъствието на султана и великия везир; дори караниците и съперничеството в харема замират.
Но не успявам да страня дълго: Зидана ме вика да забавлявам свитата ѝ, тъй като Черния Джон е болен. Докато настройвам своя уд и избирам песни, спирам се на неумиращата поезия на Руми и я насочвам единствено към слуха на една от тях:
Алис ме наблюдава напрегнато; усещам погледа ѝ, дори и да не се обръщам. Чудя се дали мисли за мен? Аз мисля за нея толкова често, та вече имам чувството, че фантазиите ми са действителност. Почти си представям как лягам до нея, а кожата ми се допира до нейната. В този момент съзнанието ми се отклонява от шарадата, която би трябвало да следвам, и сам се порицавам за глупостта си.
Вечерта взимам любимата си книга с кожена подвързия на Руми в леглото и търся утеха в думите на отдавна починалия поет.
Аз съм ядосан – на дявола, който ми отне мъжествеността; на султана, който пълни двореца си с евнуси от страх, че колекцията му от жени ще се плоди безразборно; на харема от жени, които ме възприемат единствено като безполов прислужник; на Алис, която ме кара да горя от неосъществимо желание. Но най-много се сърдя на себе си. Нощ след нощ лежа в тъмнината и се питам кой съм, в какво съм се превърнал, какъв мога да бъда. Трябва ли загубата на тестисите ми да определя това? Толкова нищожен ли съм, че отрязването на две малки топки плът да променят до такава степен същността ми и да ме правят по-малко мъж? Какво всъщност е мъжът? Със сигурност повече от звяр, който опложда женската. Замислям се за мъжете, които съм познавал: баща ми, някога горд мъж, беше повален от бойни рани и болести и приключи живота си на една рогозка, раздавайки сприхави команди на всички наоколо, крал, чието кралство се беше свило в границите на малка смрадлива колиба; чичо ми, който беше дал живот на дванайсет деца, но беше открил, че не е способен или няма воля да храни постоянно нарастващото си семейство и един ден просто изчезна, като взе със себе си само копията си и своя калабаш. Докторът: истински надарен мъж, който обаче никога не показа интерес към жените, или поне аз не забелязах такъв; същото се отнасяше и за момчетата, за мое облекчение. Единственото, което го вълнуваше, беше желанието да разбере света: това беше неговата страст, апетит, който никога не можеше да задоволи, едничкото, което го правеше щастлив. Следват стражите пред външните порти – още непокътнати мъже, чието отношение към жените е лишено от романтика, водени са единствено от желание да задоволят нуждата си и да създадат още деца, които да служат в двореца.