Фаворитката на султана
- Автор: Джонсон Джейн, Джонсън Джейн
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: ИК "Клибри"
- ISBN: 978-619-150-612-5
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Фаворитката на султана». Краткое содержание книги:
Мароко, 1677 г. Зад великолепните стени и възвисяващи се арки на двореца в Мекнес плененият син на местен вожд и изпълняващ непрестижната длъжност на писар Нус-Нус е обвинен в убийство. В опита си да избегне наказание за кървавото престъпление, което не е извършил, Нус-Нус се озовава забъркан в още по-коварен заговор и трябва да балансира между трите най-влиятелни фигури в двореца. Съдбата му се преплита с тази на друга пленничка – англичанката Алис Суон, изправена пред тежък избор: ислям и султански харем или смърт. Двамата се съюзяват в името на оцеляването си и на благополучието на сина на Алис, който е и син на страховития султан Мулай Исмаил. От опасностите и великолепието на Мекнес повествованието се прехвърля към средновековния Лондон с неговите неугледни улици и към декадентския двор на крал Чарлс II. Във Фаворитката на султана оживяват някои от най-интригуващите личности от този исторически период, вплетени в увлекателен разказ за интриги, лоялност и копнежи.
Кимам, но сърцето ми бие лудо. Кое може да е по-лошо от вече случилото се?
– Тя ще ти даде нещо за пиене. Вземи чашата. Вземи я и целуни ръката ѝ с благодарност. Ще ѝ обясня, че не си разбрала честта, която ти е оказала по-рано. Но има нещо много важно, Алис: недей да пиеш. Престори се, че отпиваш глътка, а след това ще измисля някакво извинение да я отведа оттук. Изсипи течността на земята, без никой да забележи, и се приготви да ми върнеш чашата след няколко минути.
Чувствам как ми става горещо, а после студено.
– Да ме отрови ли се опитва?
– Усмихни се – подканя ме той и аз се подчинявам. – Не точно. Ще ти обясня, щом мога.
Кралицата щраква с пръсти и се появява робиня с напълнената отново чаша. Осъзнавам, че не мога да откъсна очи от нея. Какво има вътре? Не точно отрова. Нещо, което ще ме накара да се почувствам зле, без да умра? Как е възможно да ме е намразила за толкова кратко време? Каква заплаха мога да бъда за нея?
– Вземи чашата и покажи голяма благодарност – напомня ми Нус-Нус и виждам неговата загриженост. Това ли е лицето под "второто му лице"? Виждам черти, които не съм забелязала преди, напрегнатост около очите и челюстта му. Той е много хубав мъж, сама се изненадвам от мислите си; изпълнен с достойнство, впечатляващ. На мига си представям възмутения тон на майка си: Той е дивак, роб – черен като катран! Всъщност не е точно черен, кожата му е много тъмнокафява, с цвета на любимото дъбово кресло на баба ми, гладко и потъмняло от времето и честата употреба. Кожата му изглежда топла, а моята е студена. Осъзнавам, че отново ме побиват тръпки, коленете ми треперят под чуждоземната ми роба.
– Чашата – повтаря дрезгаво той, отмествам поглед от него, взимам я и разтреперана целувам ръка.
– Благодаря, милейди, безкрайно любезна сте – избърборвам, – благодаря ви за грижите.
Тя ме наблюдава напрегнато. Чувствам се като муха, заплетена в лепкавата коприна на паяжина под погледа на паяка, който чака точния момент да изяде плячката си.
– Престори се, че отпиваш – казва ми Нус-Нус, аз допирам чашата до устните си и я надигам, докато течността не докосва кожата ми. Топла е и мирише на гранясало. Мога единствено да се престоря, че отпивам и преглъщам.
– Кажи ѝ, че вкусът ми е непознат, но съм много благодарна за грижата и ще го изпия до последната капка – обръщам се към евнуха и го гледам, докато превежда. Кралицата кима, но не помръдва.
Отново се преструвам, че отпивам, но този път течността се процежда през зъбите ми и докосва езика ми. Въпреки сладникавата миризма е горчиво като пелин. Кара ме да се закашлям, а тя се усмихва. Нус-Нус изглежда разтревожен, но започва да говори нещо на кралицата, за да привлече вниманието ѝ, и след това излизат от стаята ми. Миг по-късно и останалите си тръгват, любопитството им към разговора е по-голямо от това дали ще изпия горчивата напитка.
Вдигам ъгълчето на килима и изсипвам чашата. После сядам на дивана и чакам да се върнат, послушно стиснала празната чаша в скута си. Щом пристигат, кралицата бързо се отправя към мен и проверява чашата, а след това оглежда наоколо. Изпълнена е е подозрение; течността е попила в ненастлания с плочки под. Усмихваме се с почитание една на друга и тя си тръгва.
Нус-Нус пристъпва напред.
– Султанът отново пожела да го посетиш тази нощ.
Имам чувството, че са ме ритнали в корема. Мисля, че ще повърна; успявам да потисна порива, защото знам, че ако го направя, ще ми донесат още от горчивата течност.
– Дръж се, Алис – успокоява ме, – това е добър знак: спечелила си благоразположението му. – Извръща се.
– Какво имаше в чашата? – питам след него; той не отговаря. Вместо това излиза във вътрешния двор и след малко се връща със зелено клонче в ръка.
– Ако имаш нужда от мен, изпрати прислужницата си със стрък кориандър – казва ми, – веднага ще дойда.
14
Алис се превърна във фаворитка на султана, миналата седмица я повика три пъти. Подозирам, че би го правил всяка вечер, ако не се боеше да не предизвика гнева на Зидана.
Султанката не спира да фучи срещу Алис. Нарича я Бял червей, Змия, Английска тояга и още цял куп обидни епитети. Превърнах се в довереник на Зидана по този и други въпроси. Постоянно ми се оплаква, че Исмаил я пренебрегва и откакто Алис се е появила в харема, не е прекарал дори една нощ с главната си съпруга. Настоява да я информирам за всяка подробност от състоянието на Исмаил, настроението му, диетата му и движението на червата му. Иска да ѝ докладвам всяка дума, която съм го чул да изрича за англичанката. Аз, разбира се, не съм толкова изпълнителен, тъй като Зидана не прави разлика между вест и вестоносец. Казвам ѝ само това, което смятам за безопасно, пропускам голяма част от нещата; по странно стечение на обстоятелствата се превръщам в неин говорител пред съперницата ѝ.