Фаворитката на султана
- Автор: Джонсон Джейн, Джонсън Джейн
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: ИК "Клибри"
- ISBN: 978-619-150-612-5
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Фаворитката на султана». Краткое содержание книги:
Мароко, 1677 г. Зад великолепните стени и възвисяващи се арки на двореца в Мекнес плененият син на местен вожд и изпълняващ непрестижната длъжност на писар Нус-Нус е обвинен в убийство. В опита си да избегне наказание за кървавото престъпление, което не е извършил, Нус-Нус се озовава забъркан в още по-коварен заговор и трябва да балансира между трите най-влиятелни фигури в двореца. Съдбата му се преплита с тази на друга пленничка – англичанката Алис Суон, изправена пред тежък избор: ислям и султански харем или смърт. Двамата се съюзяват в името на оцеляването си и на благополучието на сина на Алис, който е и син на страховития султан Мулай Исмаил. От опасностите и великолепието на Мекнес повествованието се прехвърля към средновековния Лондон с неговите неугледни улици и към декадентския двор на крал Чарлс II. Във Фаворитката на султана оживяват някои от най-интригуващите личности от този исторически период, вплетени в увлекателен разказ за интриги, лоялност и копнежи.
13
Минава повече от седмица, откакто не съм била привиквана в леглото на султана. През това време се чувствам облекчена, че не се налага отвратителната случка да се повтаря. Дали съм избързала? Това е въпросът, който ме тормози. Възможно ли е изобщо да се забременее при подобно странно съвкупление?
След насилието му над мен, бях повивана като бебе от две тъмнокожи момичета, бърборещи като свраки, та да не се повреди евентуално посятото семе; на следващия ден, след като ме разповиха, докосваха кожата ми учудено и натискаха с пръсти ръката ми, за да видят след колко време кожата отново ще порозовее. Измита, подсушена и облечена, бях качена на носилка и понесена из вътрешните дворове на харема, докато останалите жени виеха пронизително, а езиците им се плъзваха от единия край на устата към другия – досущ като пациенти в лудница.
За тях това беше нещо като празненство, на мен обаче ми призляваше само от вида им. Затова гледах встрани или над главите им, към сводовете на колонадите и пълзящите цветя; към птичките в яркосиньото небе. Някъде отвъд тях Бог, когото бях отхвърлила, гледаше надолу и съдеше ли, съдеше...
Толкова дълго плаках за греховете си, че не ми останаха сълзи.
– Алис!
Името ми е произнесено по странен начин, сричките са напълно разчленени. Вдигам поглед и виждам, че това е кралицата (или каквато там се води), която е дошла да ме посети. Невероятно дебела, тя цялата е окичена с безвкусни бижута и шалове: около бичия ѝ врат са преметнати масивни златни и перлени нанизи; меката част на ушите ѝ е увиснала от тежките обици; чалмата, обшита с пайети и скъпоценни камъни, е нахлупена над веждите и се скрива в буйната ѝ коса; гривните стигат от китката до рамото (цяло чудо е, че успява да свие ръцете си, освен това е мускулеста като мъж). Кожата ѝ е черна като въглища, същата като на евнуха Нус-Нус, онзи, чието лице е като маска. Поставя ръката си до моята и се смее на контраста. Не ми прилича на дружелюбен смях, по-скоро ми се присмива, показва ми колко се различавам от нея, тъмна и лъскава, сочна и пищна, докато аз съм бледо, слабо, крехко създание. Ухилва се толкова широко, че виждам златните ѝ зъби и празните места на онези, които ѝ липсват, но очите ѝ проблясват към мен сурови и студени като твърди камъчета.
После се обръща, взема нещо от една от придружителките си и ми го подава. Това е чаша, златна като Граала, а в нея има някаква тъмна течност, от която се надига пара и странен аромат. През цялото време не спира да говори успокоително и да ме потупва по ръката, като че ли докосването ще преведе смисъла.
Каквото и да е сипано в съда, нямам желание да го пия. Клатя глава и избутвам ръката ѝ с цялата любезност, на която съм способна, но тя настоява, дори повдига устната ми и с другата си огромна ръка насила накланя главата ми назад. Съдържанието на чашата има остра, горчива миризма; извъртам главата си встрани. Тя опитва по-настоятелно, ядосва се, че се извръщам. После ощипва ръката ми с неприкрита злоба.
Аз извиквам, бутам чашата от ръката ѝ, течността се разлива върху килима и се вдига пара, а тя ме заобикаля, вдигнала раздразнено ръце, и несъмнено се оплаква от мен на своя си езически бог. Гривните ѝ яростно дрънчат.
Страхувам се от нея, но няма да го покажа, въпреки че краката ми треперят и се надявам да не се забелязва. Хвърля ми още един гневен поглед, а след това се отдалечава, като кресва на свитата си да я последва и съм оставена в блажено спокойствие.
Преди да се усетя, тя се връща и с нея има мъж. Той е толкова висок, че запълва отвора на вратата, и за миг ме обзема нереалното усещане, че са засмукали всичката светлина за себе си, без да оставят нищо за мен. После той приближава и виждам, че това е Нус-Нус.
– Добър ден, Алис – изрича той, без да се усмихва.
Не мога да проговоря, защото погледът му е насочен към мен и тежестта му ми е непосилна.
– Алис, добре ли си? Виждаш ми се бледа.
– Кожата ми е толкова светла, че се чудя как забелязваш разликата.
Навежда глава.
– Трябва да се извиня за държанието си при последната ни среща. Моля се да не съм те засегнал.
Спомням си как ми се смя и изправям рамене.
– Никак, господине. Това е напълно забравено.
Говорим внимателно, но помежду ни се простира бездна. Беше ме видял напълно гола, използвана като животно.
Кралицата бърбори нещо на Нус-Нус и виждам как очите му се разширяват. След това се обръща към мен.
– Алис, слушай внимателно. Кимай и се усмихвай, щом ти кажа да го направиш. Не показвай никакво възмущение. Как изглеждаш е тясно свързано с оцеляването на това място. Трябва да се научиш да носиш второ лице, такова, с което да криеш своето. Разбираш ли ме?