Фаворитката на султана
- Автор: Джонсон Джейн, Джонсън Джейн
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: ИК "Клибри"
- ISBN: 978-619-150-612-5
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Фаворитката на султана». Краткое содержание книги:
Мароко, 1677 г. Зад великолепните стени и възвисяващи се арки на двореца в Мекнес плененият син на местен вожд и изпълняващ непрестижната длъжност на писар Нус-Нус е обвинен в убийство. В опита си да избегне наказание за кървавото престъпление, което не е извършил, Нус-Нус се озовава забъркан в още по-коварен заговор и трябва да балансира между трите най-влиятелни фигури в двореца. Съдбата му се преплита с тази на друга пленничка – англичанката Алис Суон, изправена пред тежък избор: ислям и султански харем или смърт. Двамата се съюзяват в името на оцеляването си и на благополучието на сина на Алис, който е и син на страховития султан Мулай Исмаил. От опасностите и великолепието на Мекнес повествованието се прехвърля към средновековния Лондон с неговите неугледни улици и към декадентския двор на крал Чарлс II. Във Фаворитката на султана оживяват някои от най-интригуващите личности от този исторически период, вплетени в увлекателен разказ за интриги, лоялност и копнежи.
Исмаил е очарован от него (той предпочита животните пред хората); дамите от харема с радост го хранят с ядки и фурми. Ходи навсякъде с мен. Уча го на малки трикове и маниери, които разсмиват Исмаил, особено когато се прави на мен и опитва храната, а след това се прави на самия султан (опасна самонадеяност, но той се справя добре с ролята). Нарекох го Амаду, "малък любимец".
Засега и двамата с Амаду сме живи.
15
Лятото ни залива като вълна, потапя ни в задушаваща жега. Жените в харема лежат наоколо полуоблечени, полузаспали, а на местата, където коприната докосва кожата им, има петна. Строителните работи обаче вървят с пълна сила. Работниците измират като мухи: не са свикнали с такива температури, животът им да се изцежда с потта, докато са подканяни и бичувани от надзирателите и получават нищожни дажби за ядене и пиене. Матаморите – затворите, в които държат затворниците – вонят заради недостига на вода: не може да се хаби за чистене. Лъвовете в зверилника опитаха да прокопаят път до най-близкия матамор. Кой би предположил, че лъвовете могат да копаят? Вероятно са добили вкус към човешкото месо заради нещастниците, които пускат в клетките им за назидание и развлечение на султана. Дупката, която изкопаха – истински тунел, – беше дълга колкото два големи лъва: те успяха да издърпат един човек вътре (французин, който крещеше: "Божичко! Помогнете ми!", преди лъвицата да прегризе краката му и той да загуби съзнание), но затворниците успяха да отблъснат нападателите с камъни и юмруци и с несъмнено с твърдия си като камък хляб. Никой не се осмели да използва тунела на лъвовете, за да предприеме опит за бягство от затвора; вместо това извикаха пазачите, които зариха дупката със солидно количество хоросан и баластра. Зверилникът е укрепен. Султанът истински се развесели от този инцидент.
Корсарите водят нови пленници неспирно; никоя от жените обаче не завладява мислите на Исмаил. Изглежда, Алис засища апетита му към европейките, останалите са за изпращане на неговите бухари. Ангажира я по-често отвсякога, но въпреки това още няма видим резултат от срещите им. Тя се оплаква от жегата, която е изключителна. Казва, че не е свикнала с такива температури, лошо ѝ е през по-голямата част от времето. Спи по цял ден, апатична и отегчена е. Единственото, което я оживява, е видът на Амаду, който подскача след мен в мъничка роба точно като моята. Говори му с умиление, а очите ѝ се изпълват с нежност от лудориите му.
Един ден отивам на пазара и купувам маймуна за нея. Оказва се прекрасен подарък. Кръщава го Херкулес, въпреки че е крехко създание: кадифената маймунка е малка и мека като бебе и тя я носи навсякъде със себе си. Сърцето ми се свива, като я гледам да люлее това малко създание, да гали главичката му и да подава пръстите си в малките му ръчички; налага се да поглеждам встрани. Зверчето не е предназначено само за гушкане, а и заради това, че все още се страхувам от Зидана и омразата към съперницата ѝ. Поръчвам на Алис да оставя Херкулес да хапва по мъничко от храната ѝ, а след това да изчаква няколко минути и да го наблюдава, преди сама да си вземе. Истината е, че се страхувам заради доброто ѝ сърце – мисля, че по-скоро би пробвала храната първа от страх нещо лошо да не сполети маймунката.
Скоро маймуните си спечелват голяма почит в харема, всички искат да имат своя. Мястото оживява от звуците и пищенето, а и от миризмата на изпражненията им. Не съм сред любимците на прислужниците, които трябва да чистят след тях, нито на стражите, които трябва да търпят крясъците им ден и нощ. Препирните и разправиите вече не са между жените, а между маймуните. Всеки ден има ожесточен бой; който се намеси, рискува да бъде ухапан. Накрая Зидана ги събра всички и ги закла. Извади мозъка и вътрешностите им за магиите си със собствените си ръце. Алис е неутешима.
Оттогава държа Амаду във вътрешния си двор.
Месеците минават. Исмаил взема Абделазиз със себе си да нагледа армиите в Риф и по протежението на северните брегове чак до английските завоевания в Танжер, за да установят какви са нуждите им и какви данъци трябва да съберат от евреите и корсарите. Алис е смущаващо унила от отсъствието му. Един ден хваща ръката ми, без да я е грижа за погледите на жените във вътрешния двор. У мен се разнася музика при това докосване, макар и през тънкия памучен ръкав.