Японският любовник

Племенничката имаше желание да иде да следва надалече и Лилиан най-накрая отстъпи: една или две години висше образование са предимство за всекиго, си каза. Споразумяха се Алма да постъпи в девически колеж в Бостън, където Натаниел още учеше и щеше да я пази от опасностите и изкушенията в големия град. Лилиан престана да ѝ представя потенциални кандидати и се захвана да приготви необходимото облекло от набрани поли и комплекти блуза с жилетка в пастелни тонове от ангорска вълна, защото те бяха модерни, при все че не стояха никак добре на девойка е длъгнести кости и изсечени черти на лицето, каквато беше Алма.

Тя настоя да пътува сама, въпреки неодобрението на леля си, която търсеше човек, който да пътува в тази посока, за да я изпрати с почтен придружител, и замина със самолет от Браниф до Ню Йорк, а от там щеше да вземе влака за Бостън. Когато кацна, Натаниел я чакаше на летището. Родителите му бяха пратили телеграма и той беше решил да я посрещне и после да я съпроводи във влака. Братовчедите се прегърнаха е натрупаната за изминалите седем месеца от последното посещение на Натаниел в Сан Франциско обич и бързо обмениха новини за семейството, докато чернокож носач качи багажа в количка, за да ги последва до таксито. Натаниел преброи куфарите и кутиите за шапки и попита братовчедка си дали не носи дрехи за продан.

– Нямаш право да ме критикуваш, ти винаги си бил конте – отвърна тя.

– Какви са ти плановете, Алма?

– Писах ти вече, братовчеде. Знаеш, че обожавам родителите ти, но се задушвам в онази къща. Трябва да си извоювам независимост.

– Разбирам. С парите на татко ли?

На Алма тази подробност ѝ беше убягнала. Първата крачка към независимостта бе да получи някаква, безразлично каква, диплома. Призванието ѝ тепърва щеше да се изяснява.

– Майка ти ми търси съпруг. Нямам смелост да ѝ кажа, че ще се омъжа за Ичимей.

– Опомни се, Алма, стават десет години, откакто Ичимей изчезна от живота ти.

– Осем. Не десет.

– Избий си го от главата. Дори в малко вероятния случай, че се появи отново и продължава да се интересува от теб, знаеш много добре, че не може да се омъжиш за него.

– Защо?

– Как защо? Защото е от друга раса, от друга социална класа, от друга култура, от друга религия, с друг икономически статус. Трябват ли ти още основания?

– Тогава ще си остана стара мома. А ти имаш ли си любима, Нат?

– Не, но ако се сдобия, ти първа ще научиш.

– Така е по-добре. Може да се преструваме, че сме двойка влюбени.

– С каква цел?

– За да обезкуражим всеки глупак, който се завърти край мен.

Братовчедката беше се променила през последните месеци – вече не бе ученичка с къси чорапки; с новите дрехи имаше вид на елегантна дама, но Натаниел, като неин изповедник, не се впечатли от цигарата, нито от морскосиния костюм, нито от шапката, ръкавиците и обувките в черешов цвят. Алма продължаваше да е послушно момиченце, което се вкопчи в него, изплашено от навалицата и шума в Ню Йорк, и не го пусна, докато не се прибраха в стаята ѝ в хотела. "Остани да спиш при мен, Нат", помоли го тя с онова изражение от детството ѝ, когато плачеше в гардероба, ала той бе загубил девствеността си и това, да спи при нея, сега придобиваше нов оттенък. На другия ден взеха влака за Бостън, съпроводени от внушителния ѝ багаж.