Стогодишният старец, който скочи през прозореца и изчезна
- Автор: Юнассон Юнас, Юнасон Юнас
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Kolibri
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Стогодишният старец, който скочи през прозореца и изчезна». Краткое содержание книги:
Честно казано, имаше и още нещо, което не му допадаше, а именно, че вместо водка сервираха някакъв бананов ликьор със съмнителен зелен цвят. Алан не беше придирчив и приемаше това, което му се предлагаше, но си мислеше, че за първи път му се случва да пие нещо, което на практика не става за пиене. Спиртните напитки трябваше да стигат до гърлото и стомаха колкото се може по-бързо, а не да се задържат на небцето.
На Сун Мейлин обаче ликьорът й се услаждаше и колкото повече чаши изпиваше на вечеря, толкова по-субективна окраска придобиваха безкрайните й политически брътвежи.
По време на пътуването Алан неволно научи, че палячото Мао Дзъдун и неговите комунисти като нищо можели да спечелят Гражданската война, което щяло да се дължи на лошите умения на Чан Кайшъ като главнокомандващ. В този момент той водел мирни преговори с Мао Дзъдун в южнокитайския град Чунцин. Да преговаряш с комунист! Това не можело да доведе до нищо смислено!
Сун Мейлин беше сигурна, че преговорите ще се провалят. А и в разузнавателните доклади до нея се съобщаваше, че една значителна част от комунистическата армия чака лидера Мао в труднодостъпните планински райони в Съчуан недалеч от мястото на преговорите. Строго подбраните агенти на Сун Мейлин също като нея смятаха, че палячото и неговите въоръжени сили ще продължат отвратителното си пропагандно шествие през страната на североизток към провинциите Шънси и Хънан.
Алан се стараеше през цялото време да мълчи, за да не се удължава излишно вечерната порция политика, но отчайващо любезният капитан задаваше въпрос след въпрос, докато пълнеше чашата на Сун Мейлин с блудкавата зелена напитка. Защо всъщност Мао Дзъдун бил считан за такава сериозна заплаха? Нали Гуоминдан се радвал на подкрепата на САЩ, а и доколкото на капитана му било известно, напълно превъзхождал врага си във военно отношение?
Този въпрос удължи вечерната агония с почти цял час. Сун Мейлин обясни, че нейният жалък съпруг притежавал точно толкова интелект, харизма и ръководни умения, колкото една дойна крава. Чан Кайшъ съвсем погрешно си бил втълпил, че ходът на събитията зависи от това кой държи контрола върху градовете.
С малкия си паралелен проект, включващ Алан и части от охраната й, Сун Мейлин не целяла да се изправи срещу Мао Дзъдун в битка. Как си представяли двайсет зле въоръжени мъже, двайсет и един, ако броим господин Карлсон, да се бият срещу цяла армия опитни въстаници в планините на Съчуан...
Планът бил следният: като за начало да се затрудни възможно най-много придвижването на комунистическата армия. На следващия етап нейният безполезен съпруг трябвало да бъде убеден да се възползва от възможността и да поведе силите си и към селските райони, като по този начин покаже на китайците, че Гуоминданът ще ги пази от комунизма, а не обратното. Сун Мейлин, точно като палячото, била разбрала това, което Чан Кайшъ отказвал да проумее, а именно, че е по-лесно да управляваш един народ, ако имаш неговата подкрепа.
Все пак от време на време се случва дори и сляпата кокошка да намери зрънце на земята, така че всъщност било много добре, че Чан Кайшъ поканил комунистите на мирни преговори точно в Чунцин в югозападната част на страната. С малко късмет след провала на преговорите палячото и неговите войници щели да се задържат на юг от река Яндзъ до пристигането на „армията“ от охранители и Алан. Тогава Карлсон щял да се развихри и да взривява мостове безпроблемно! А палячото задълго нямало да може да мръдне от планините.
– Ако обаче се окаже от грешната страна на реката, просто ще се прегрупираме. В Китай има петдесет хиляди реки, така че накъдето и да тръгне този паразит, ще се натъкне на вода.
Един палячо и паразит, мислеше си Алан, срещу един жалък и безполезен водач, който на всичкото отгоре е интелигентен колкото крава. А между тях една змия, която е прекалила със зеления бананов ликьор.
– Определено ще е интересно да се види какво ще стане – каза Алан искрено.
После попита капитана дали, между другото, без връзка с темата, му се намира глътка водка, с която да прокара зелената напитка.
За жалост капитанът нямаше водка. Ала на кораба разполагали с различни на вкус ликьори – с цитрусови плодове, с мента, със сметана, и ако господин Карлсон искал малко разнообразие за небцето, можел да избира между тях.
– Пак без връзка с темата, кога мислите, че ще пристигнем в Шанхай? – попита Алан.
Алан Карлсон и военната сила, състояща се от двайсетте охранители на Сун Мейлин, се насочиха с кораб по река Яндзъ към Съчуан, за да вгорчат живота на комунистическото парвеню Мао Дзъдун. Тръгнаха на 12 октомври 1945 година – точно два дни след като преговорите пропаднаха, както Сун Мейлин съвсем правилно бе предрекла.