Без теб
- Автор: Бюси Мишел
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Без теб». Краткое содержание книги:
Само едно нещо тревожеше Малвина. По това време на деня по улица „Бют-о-кай“ минаваха доста хора. Особено оживена бе хлебарницата на петдесетина метра от нея, където непрекъснато влизаха и излизаха клиенти, които можеше да се окажат свидетели. Е, да, но все пак бяха на петдесетина метра от нея и тя щеше да има време да реагира. Сети се за заповедите на баба си: „Наблюдавай го и го проследи! – бе ѝ казала тя. – Но не прави нищо друго“.
Малвина не се сдържа и протегна ръка към маузера, за да се убеди, че е на мястото си. Допирът със студения метал ѝ вдъхна сигурност. Като си помисли човек: бе вече на двадесет и четири години, а трябваше да се подчинява на баба си...
Марк вървеше като слепец по безкрайните коридори на станция „Монпарнас“, като все пак се опитваше да не изгуби от погледа си посоката на линия номер 6.
Лили носеше пръстена със синия сапфир, който олицетворяваше цвета на очите ѝ. Никол ѝ го бе дала преди три дни за осемнадесетия ѝ рожден ден. Баба му бе спазила договора. Не бе споменала на никого за това. Никога. Дори на самата Лили.
Но ѝ бе дала пръстена! Марк вече знаеше какво означава това и какво ужасно признание правеше пред себе си баба му. Трябваше да ѝ се обади, да поговори с нея. Да, щеше да се обади, но малко по-късно. Сега трябваше възможно най-бързо да се свърже с Лили. Докато вървеше, той ѝ написа съобщение на мобилния телефон: Лили, обади ми се, по дяволите. Обеща си да продължи да я търси след час.
Къде можеше да бъде? Сети се за миниатюрното самолетче в раницата си. Беше ли сериозно намерението ѝ да иде на другия край на света? Ами, да... Щом вече бе навършила осемнадесет години, Лили имаше средства да замине и да живее навсякъде на планетата и да остане там с години.
Като бързо си проправяше път между пътниците, Марк си повтаряше последните редове от „разказа“ на Гран-Дюк, които бе прочел. За банковата сметка на Лили – отровния подарък на Матилд дьо Карвил. Дъртата знаеше какво прави... В течение на годините Марк си бе дал сметка, че парите бяха издълбали и оформили различието между Лили и него и че именно те обясняваха особените чувства и свръхестествената привързаност, които не биха могли да съществуват между момче и момиче, в чиито вени тече кръвта на едни и същи родители.
Парите обясняваха всичко. И все пак, някакъв вътрешен глас винаги бе нашепвал на Марк, че това не е страшно! Не! Не е страшно! Гласът имаше право. Парите нямаха нищо общо. Той вече имаше доказателство, че баба му, дори ако никога и с нищо не бе показала това, мислеше като него! Лили носеше пръстена на семейство Дьо Карвил. Баба му бе признала опасенията си, щом ѝ го е дала. Лили не бе негова сестра! Значи двамата бяха свободни.
Марк усети, че го обзема еуфория. Спусна се гъвкаво по парапета за „Насион“. Блъсна неколцина пътници, за да излезе на перона, и още двама-трима на влизане във вагона, за да спечели мъничко местенце – нищожно жизнено пространство, достатъчно, за да разтвори тетрадката. До „Корвисар“ оставаха пет спирки. А оттам улица „Бют-о-кай“, където живееше Гран-Дюк, бе на две крачки.
Имаше време да прочете още няколко страници.
Дневникът на Кредюл Гран-Дюк
И именно тук аз се появявам на сцената. Най-сетне!
Кредюл Гран-Дюк, частен детектив.
Накарах ви да ме чакате, нали? Идвам малко след битката. Така е, съгласен съм. Точно там е целият ми проблем.
Матилд дьо Карвил нахлу в кантората ми в Белвил, на улица „Амандие“, на другия ден след срещата си с Никол Витрал. Остави у мен впечатлението, че се е дегизирала в черно и че е съсредоточила цялата си мъка в дрехите. Мисля, че срещата с Никол Витрал ѝ е коствала много и че е взела решение за нея сама, без да сподели намеренията си със съпруга си. Матилд дьо Карвил се унижила пред Никол Витрал на брега на морето в Диеп, защото си дала сметка, че само това би могло да я пречупи. Необходимо било Никол Витрал да повярва, че е по-силната, защото в противен случай не би се съгласила да открие банкова сметка на името на Лили. Впоследствие подобно нещо никога вече нямало да се случи – никъде и пред никого. Матилд платила твърде скъпо за спокойствието на съвестта си, а това ѝ струвало много повече от стоте хиляди франка на година за Лили. Затова след срещата си с Никол в Диеп Матилд дьо Карвил се вледенила. Когато влезе при мен, бе просто едно късче лед – гладко и черно.