Човекът със сините кръгове
- Автор: Варгас Фред
- Серия: Комисар Адамсберг #1
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 9789545297229
- Переводчик: Росица Ташева
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Човекът със сините кръгове». Краткое содержание книги:
— Какво си говорихте за него?
— Делфи го защитаваше, докато мен този тип ме отвращава. Обича да се самоизтъква. Надут пуяк.
— Улица „Бертоле“ е далече. Жена ви у приятели ли е била? — подхвана Адамсберг.
Човекът се замисли. Минаха пет-шест минути. Данглар дори са запита дали е чул въпроса, или е на път да заспи. Но Адамсберг му направи знак да изчака.
Льо Нермор драсна клечка кибрит, за да запали угасналата си лула.
— Далече от какво? — попита той най-после.
— Далеч от дома й — каза Адамсберг.
— Не, напротив. Делфи живееше на булевард „Монпарнас“, близо до „Пор Роял“. Да разказвам ли нататък?
— Ако обичате.
— Делфи ме напусна преди близо две години и отиде да живее у любовника си. Незначителен, глуповат тип, но на мен няма да повярвате. Сами ще се убедите, като го видите. Жалко, само това мога да кажа. Аз… аз живея тук, в този голям хамбар… сам. Като кукувица — додаде той, като направи кръгов жест с ръка.
Гласът му някак се пречупи или поне така се стори на ухото на Данглар.
— Но вие продължавахте да я виждате въпреки всичко?
— Трудно бих се лишил от това — отвърна Льо Нермор.
— Ревнувахте ли я? — попита Данглар безтактно.
Льо Нермор сви рамене.
— Какво да ви кажа, господине, човек свиква. От дванайсет години Делфин непрекъснато ми изневерява. Човек се ядосва, но се примирява. Накрая вече не знае заради какво се вбесява — заради любовта или заради самолюбието, после пристъпите на гняв отминават и после започвате да обядвате заедно, много възпитано и много тъжно. Вие ги знаете наизуст тези неща, господа, няма нужда да ви ги описвам, нали така? Делфи не беше по-добра от всяка друга, а аз не съм по-смел от всеки друг. Не исках да я изгубя съвсем. Затова я приех такава, каквато беше станала. Признавам, че трудно преглътнах последния любовник, глупчото. Тя се побърка точно по този най-блудкавия и реши да ме напусне.
Той вдигна ръце и ги отпусна върху бедрата си.
— Това е — каза. — Достатъчно. А и сега вече всичко свърши.
Стисна клепачи и отново натъпка лулата си с тютюн.
— Ще трябва да ни кажете как сте прекарали времето си снощи. Налага се — все така направо каза Данглар.
Льо Нермор ги изгледа.
— Не разбирам. Не е ли онзи побърканият, който…?
— Нямаме представа — рече Данглар.
— Не, не, господа, грешите. От смъртта на жена ми аз печеля само празнота и отчаяние. Освен това, понеже сигурно ще се заинтересувате, по-голямата част от парите й, а тя имаше много, и дори тази къща ще останат за сестра й. Такова беше решението на Делфи. Сестра й винаги е била притеснена.
— Все едно — продължи Данглар, — трябва да знаем как сте прекарали времето си снощи. Кажете ни, ако обичате.
— Както сами сте видели, вратата на сградата е с домофон. Нямаме портиерка. Кой може да удостовери дали не лъжа? Както и да е. Докъм единайсет подготвях програмата на лекциите си за догодина. Ето я там, на масата. После си легнах, четох и спах, докато не дойдохте вие. Това е. Не може да се провери.
— Жалко — каза Данглар.
Адамсберг го оставяше да води разговора. Данглар си го биваше за класическите неприятни въпроси. През това време комисарят не изпускаше из очи седналия срещу него Льо Нермор.
— Разбирам — каза Льо Нермор, като покрусено галеше челото си с изстиналата лула. — Разбирам. Измаменият и унизен съпруг, новият любовник, който ми отнема жената… Разбирам как ви текат мислите. Боже мой… Може ли да сте толкова елементарни? Не можете ли да се сетите за нещо друго? За нещо по-сложно?
— Можем — каза Данглар. — Случва ни се. Но е вярно, че положението ви е деликатно.
— Така е — призна Льо Нермор. — Но се надявам, че няма да сбъркате в преценката си. Предполагам, че пак ще трябва да се видим?
— В понеделник? — предложи Адамсберг.
— Нека е понеделник. Предполагам също, че нищо не мога да направя за Делфин. Тя е на ваше разположение, нали?
— Да, господине. Съжаляваме.
— Ще я аутопсирате ли?
— Съжаляваме.
Данглар изчака малко. Винаги изчакваше малко, след като бе говорил за аутопсия.
— За разговора в понеделник — подзе той — помислете как сте прекарали вечерите на 19 юни, сряда, и на 27 юни, четвъртък. Това са нощите на двете предишни убийства. Ще ви питаме за това. Освен ако не можете още сега да ни отговорите.