Човекът със сините кръгове
- Автор: Варгас Фред
- Серия: Комисар Адамсберг #1
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 9789545297229
- Переводчик: Росица Ташева
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Човекът със сините кръгове». Краткое содержание книги:
— Какво утре?
— Утре сутрин ще има нов кръг, Данглар.
— Да не сте врачка!
— Няма да се връщаме на този въпрос, вече говорихме. Човекът с кръговете има план. И както казва Веркор-Лори, изпитва потребност да изложи пред всички мислите си. Няма да остави да мине цяла седмица, преди да се изяви. Още повече че пресата говори само за него. Ако начертае кръг през тази нощ, Данглар, можем да очакваме убийство следващата нощ, в четвъртък срещу петък. Този път ще трябва да хвърлим повече хора поне в Пети, Шести и Четиринайсети район.
— Защо? Убиецът не е длъжен да бърза. Досега не го е правил.
— Сега е различно. Разберете, Данглар. Ако човекът с кръговете е убиецът и ако отново начертае кръг, значи има намерение пак да убие. Но знае, че вече трябва да бърза. Вече трима свидетели са го описали, без да броим Матилд Форестие. Скоро ще можем да направим портрет-робот. Това го има във вестниците и той го знае. Знае, че не може да продължава дълго по този начин. Методите му са твърде рисковани. Така че, ако иска да довърши започнатото, не трябва да се бави.
— А ако убиецът не е човекът с кръговете?
— Това не променя нещата. И той няма много време. Човекът с кръговете може да се уплаши от двете убийства и да излезе от играта по-рано от предвиденото. Затова трябва да побързаме, преди маниакът да е спрял.
— Възможно е — каза Данглар.
— Много е възможно, приятелю.
Данглар не мигна през цялата нощ. Как можеше Адамсберг да чака така безгрижно и как си позволяваше да прави предвиждания? Никога не си служеше с факти — такова впечатление оставяше у хората. Четеше данните за жертвите и заподозрените, които му представяха, но почти не ги коментираше. Вятърът го вееше неизвестно накъде. Защо намираше за толкова важно, че втората жертва е мъж? Защото така отпадаше хипотезата за сексуално убийство?
За Данглар това не беше изненада. Той отдавна мислеше, че някой използва човека с кръговете с ясно определена цел. Но нито убийството на Шатлен, нито убийството на Понтийо изглеждаха да са от полза някому. Те сякаш служеха само да потвърдят версията за „серийни убийства“. Затова ли трябваше да очакват още едно? Но защо Адамсберг продължаваше да мисли за човека с кръговете? И защо го бе нарекъл „приятелю“? Данглар се умори да се върти в леглото. Освен това бе станал вир-вода, та си помисли дали да не отиде до кухнята и да се освежи с останалото в бутилката. Винаги гледаше пред децата да оставя малко в бутилката. Само че утре Арлет щеше да забележи, че си е кръкнал през нощта. Добре де, нямаше да е за пръв път. Щеше да се намуси и да каже: „Адриен — често го наричаше Адриен, — ти си едно прасе“. Колебаеше се главно защото от нощното пиене сутрин адски го болеше глава, въртяха го всичките стави и го гонеше жесток махмурлук, а утре сутринта трябваше да е във форма. В случай че се появеше нов кръг. И за да организира патрула за следващата нощ, нощта на убийството. Досадно беше да се поддава по този начин на смътните усещания на Адамсберг, но във всеки случай бе по-приятно, отколкото да се бори срещу тях.
И човекът очерта кръга. На другия край на Париж, на малката уличка „Мариета Мартен“, в Шестнайсети район. От местното управление не ги уведомиха веднага. Не бяха в течение, тъй като дотогава в района не се бяха появявали сини кръгове.
— Защо в нов квартал? — попита Данглар.
— За да ни покаже, след като е вилнял в околностите на Пантеона, не е толкова ограничен, та да се подчинява на твърдо установени правила, и че може и да е убиец, обаче е свободен човек и владее цялата територия на столицата. Нещо такова — промърмори Адамсберг.
— Добре ни разхожда — каза Данглар, забил пръст в челото си.
Не беше издържал през нощта. Довърши бутилката и дори отвори нова. От ударите на железния лост в главата му почти губеше зрението си. А най-много го тревожеше това, че Арлет не му каза нищо на закуска. Но Арлет знаеше, че в момента има грижи, че е притиснат между почти изпразнената си банкова сметка, невъзможното разследване и дестабилизиращия характер на новия комисар. Може би не искаше и тя да му досажда. В такъв случай не знаеше, че Данглар обича да му казва: „Адриен, ти си едно прасе“. Защото тогава беше сигурен, че е обичан. Просто, но истинско усещане.
В средата на начертания с един замах кръг имаше душ на лейка от червена пластмаса.
— Трябва да е паднало от онзи балкон там — каза Данглар и вдигна глава. — Ама че древно нещо. И защо е оградил точно това, а не например пакета от цигари на два метра оттук?