Човекът със сините кръгове
- Автор: Варгас Фред
- Серия: Комисар Адамсберг #1
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 9789545297229
- Переводчик: Росица Ташева
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Човекът със сините кръгове». Краткое содержание книги:
Данглар затвори ядосано. Освен Матилд Форестие никой не беше стоял мирно през нощта в къщата на улица „Патриарш“. Изпрати Маржелон да спи и реши да провери какво Делфин льо Нермор е завещала на сестра си. Два часа по-късно разбра, че всъщност няма завещание. Делфин льо Нермор не бе оставила никакъв писмен документ. Има такива дни, когато всичко върви наопаки.
Данглар закрачи из кабинета си и за пореден път си помисли, че тази скапана звезда Слънцето ще избухне след четири или пет милиарда години и че така и няма да разбере защо това избухване толкова го натъжава. Би дал живота си Слънцето да си остане цяло след пет милиарда години.
Адамсберг се върна към обяд и му предложи да отидат да обядват. Което не се случваше често.
— Лошо му се пише на византолога — рече Данглар. — Заблудил се е, или ни лъже за наследството — няма завещание. Тоест всичко остава на съпруга. Ценни книжа, хектари гора и четири сгради в Париж, без да броим къщата, в която живее. Той самият няма и стотинка. Само заплатата си на преподавател и правата от продажбата на книгите му. Представете си, че жена му е искала да се разведат. Всичко е щял да изгуби.
— Точно така е било, Данглар. Срещнах се с любовника. Онзи от снимката. Вярно е, че има гигантски размери и незначителен мозък. Освен това е тревопасен и се гордее с това.
— Вегетарианец — предположи Данглар.
— Именно, вегетарианец. Ръководи рекламна агенция с брат си, който също е тревопасен. Работили са заедно през цялата вечер до два часа през нощта. Братът потвърждава. Така че има алиби, освен ако братът не лъже. Но любовникът изглежда толкова отчаян от смъртта на Делфин. Насърчавал я е да се разведе не защото Льо Нермор му е пречел особено, а защото искал да освободи Делфин от това, което нарича тирания. Изглежда, че Огюстен-Луи продължавал да я кара да работи за него, да изчита и преписва ръкописите му, да подрежда бележките му, а Делфин не е смеела да му се противопостави. Обяснявала, че това я уреждало, че така „главата й работела“, но любовникът е сигурен, че не е било толкова безобидно и че се е бояла до смърт от мъжа си. Но вече се била почти решила да поиска развод. Или най-малкото да поговори за това с Огюстен-Луи. Не знаем дали го е направила. Във всеки случай конфликтът между двамата мъже е вън от съмнение. Любовникът не би имал нищо против да се отърве от съпруга.
— Всичко това може и да е вярно — каза Данглар.
— И аз така смятам.
— Льо Нермор няма алиби за трите нощи на убийствата. Ако е искал да се отърве от жена си, преди тя да се разбунтува, може да се е възползвал от възможността, която му е предоставял човекът с кръговете. Не е смелчага, сам ни го каза. Не си пада по риска. За да натопи маниака, извършва две случайни престъпления и така създава впечатление за серия. После убива жена си. И готово. Ченгетата издирват човека с кръговете, а него оставят на мира. След което пипва наследството.
— Доста прозрачен капан. Трябва наистина да ни взима за глупаци.
— От една страна, сред ченгетата има толкова глупаци, колкото и навсякъде другаде. От друга страна, подобен план би харесал само на посредствен ум. А Льо Нермор не изглежда посредствен. Но човек може от време на време да оглупява. Случва се. Особено когато крои планове, ръководен от емоциите си. А Делфин льо Нермор какво е правела навън в този час?
— Любовникът казва, че е трябвало да си стои вкъщи вечерта. Учудил се, когато се прибрал и не я е заварил. Помислил, че е отишла да си купи цигари в денонощния магазин в Бертоле. Често го правела, когато свършела цигарите. По-късно си казал, че може би мъжът й отново я е извикал за нещо. Не посмял да се обади у Льо Нермор и си легнал да спи. Аз го събудих сутринта.
— Льо Нермор може да е видял кръга, да кажем, към полунощ. След което е извикал жена си и я е заклал на място. Струва ми се, че Льо Нермор е затънал до гуша. Какво мислите по въпроса?
Адамсберг ръсеше трохи хляб около чинията си. Данглар, който се хранеше крайно благоговейно, усети, че му се свива сърцето.
— По въпроса за Льо Нермор? — отвърна Адамсберг, като вдигна глава. — Нищо. Мисля по въпроса за човека с кръговете. Би трябвало вече да знаете това, Данглар.
В понеделник сутринта задържаха Огюстен-Луи льо Нермор и го подложиха на непрекъснати разпити. Данглар не скри от него, че е заподозрян.
Адамсберг оставяше Данглар безмилостно да преследва целта си. Възрастният човек изглеждаше неспособен да се защитава. Всеки негов опит да се оправдае биваше осуетяван от острия език на Данглар. Но в същото време Адамсберг виждаше, че на Данглар му е жал за жертвата му.