Човекът със сините кръгове
- Автор: Варгас Фред
- Серия: Комисар Адамсберг #1
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 9789545297229
- Переводчик: Росица Ташева
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Човекът със сините кръгове». Краткое содержание книги:
— Няма нужда да мисля — отвърна Льо Нермор. — Всичко е толкова просто и тъжно. Аз не ходя никъде. Прекарвам вечерите в писане. Вече никой не живее в дома ми, за да потвърди, а със съседите си поддържам малко контакти.
Всички захванаха да клатят глава неизвестно защо. Има такива моменти, когато всички клатят глава.
Това беше за тази нощ. Адамсберг, който виждаше умората да тежи на клепачите на византолога, даде знак за тръгване, като полека се изправи.
На другия ден Данглар излезе от дома си с книга на Льо Нермор в ръка — „Идеология и общество по времето на Юстиниан“, издадена единайсет години по-рано. Само това бе намерил в библиотеката си. На четвърта корица имаше кратка ласкателна биография със снимка на автора. Льо Нермор се усмихваше — беше по-млад, имаше равни зъби, иначе беше грозноват. Вчера Данглар бе забелязал един тик, присъщ на пушачите на лула — Льо Нермор потупваше зъбите си с лулата. Банално наблюдение, би казал Шарл Рейер.
Адамсберг го нямаше в управлението. Сигурно вече бе отишъл у любовника. Данглар остави книгата на бюрото на комисаря с ясното съзнание, че иска да го впечатли със съдържанието на библиотеката си. Което беше безсмислено, защото, както Данглар вече знаеше, Адамсберг се впечатляваше от малко неща. Е, толкова по-зле.
Тази сутрин Данглар имаше само едно желание — да узнае какво се бе случило през нощта в дома на Матилд. Маржелон, който издържаше на нощни дежурства, го очакваше, за да му докладва, преди да отиде да си легне.
— Беше доста оживено — каза Маржелон. — Наблюдавах къщата до седем часа сутринта, както се бяхме разбрали. Морската дама не излезе. Загаси лампата в дневната към дванайсет и половина и в спалнята половин час по-късно. Обаче старата Валмон се прибра, залитайки, в три и пет. Вонеше на алкохол, та се не траеше. Попитах я какво й се е случило и тя се разциври. Не е много забавна бабката. Голяма досадница! Доколкото разбрах, чакала поредния си годеник цяла вечер в една бирария. Годеникът не дошъл, тя си пийнала за кураж и заспала на масата. Управителят я събудил и я изхвърлил навън. Мисля, че се срамуваше, но беше прекалено пияна, та си разказа всичко. Не успях да узная само името на бирарията. То едва разбирах за какво ми говори. А и право да си кажа, повдигаше ми се от нея. Хванах я за ръка и я заведох до вратата й. Там я оставих сама да се оправя. А сутринта излезе с куфарче в ръка. Позна ме и не се изненада. Обясни ми, че обявите „ей дотук“ й били дошли и заминавала за три-четири дни в Бери у своя приятелка шивачка. Нищо не може да се сравни с шиенето, добави.
— А Рейер? Излиза ли?
— Излиза. Официално облечен към единайсет вечерта и се прибра все така елегантен, потропващ с бастуна си, в един и половина сутринта. Можех да задавам въпроси на Клеманс, тя не ме познава, но не и на Рейер. Той щеше да ме познае по гласа. Така че останах скрит и само отбелязах кога излиза и кога се прибира. Впрочем и без това нямаше да ме види, нали така?
Маржелон се засмя. Ама наистина беше тъп.
— Свържете ме с него по телефона, Маржелон.
— С Рейер?
— С Рейер, разбира се.
Шарл се изсмя, като чу гласа на Данглар, и Данглар не разбра защо.
— Чувам по радиото, че имате нови грижи, инспектор Данглар — каза Шарл. — Чудесно. И пак с мен ли се захващате? Нищо друго ли не ви хрумва?
— Къде ходихте снощи, Рейер?
— Да свалям мацки, инспекторе.
— Къде да ги сваляте?
— В „Нуво пале“.
— Някой може ли да потвърди?
— Не може! Добре знаете, че в тези нощни заведения има прекалено много хора, за да ви забележат.
— Кое ви разсмива, Рейер?
— Вие ме разсмивате! Обаждането ви ме разсмива. Милата Матилд, която не може да си държи езика зад зъбите, сподели с мен, че комисарят я посъветвал да стои мирно през нощта. Заключих, че очаквате някаква патаклама. И сметнах, че това ми дава отлична възможност да изляза.
— Но защо, за бога? Да не си мислите, че така ми улеснявате задачата?
— Не съм имал такова намерение, инспекторе. Тормозите ме от самото начало на тази история. Реших, че сега е мой ред.
— С други думи, излязохте, за да ни създавате затруднения.
— Може да се каже, да, защото така и не забърсах мацка. Радвам се да науча, че съм ви създал затруднения. Наистина се радвам, да знаете.
— Но защо? — пак попита Данглар.
— Но защото това ме крепи.