Човекът със сините кръгове
- Автор: Варгас Фред
- Серия: Комисар Адамсберг #1
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 9789545297229
- Переводчик: Росица Ташева
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Човекът със сините кръгове». Краткое содержание книги:
— Може би — каза Адамсберг.
— Но той греши. Защото който и да е психиатър ще ви каже, че съм си с акъла. Умопомраченият би могъл наистина да убие два пъти и накрая да посегне и на жена си. Не и аз. Аз не съм луд. И никога не бих убил Делфи в някой от кръговете ми. Без тези проклети кръгове тя щеше да е жива.
— Ако сте с акъла си, защо ги чертаете тези проклети кръгове?
— За да си присвоя изгубените неща, за да ми бъдат признателни. Не, не обяснявам добре.
— Така е, не разбирам — каза Данглар.
— Толкова по-зле — сви рамене Льо Нермор. — Ще се опитам да го напиша, може би ще е по-лесно.
Адамсберг се сети за описанието на Матилд: „Човече, жадно за власт, каквато не притежава. Как ли ще се справи?“.
— Намерете го — подхвана Льо Нермор отчаяно. — Намерете убиеца. Смятате ли, че ще успеете? Смятате ли?
— Ако ни помогнете — каза Данглар. — Например виждали ли сте някой да ви следи, когато сте излизали?
— Не съм виждал нищо достатъчно ясно за вас за съжаление. В началото, преди два или три месеца, понякога ме следеше една жена. Това беше много преди първото убийство и не ме притесни. Иначе жената ми се струваше странна, а и симпатична. Имах чувството, че ме насърчава, ей така, отдалеч. Отначало не й се доверявах, но после ми беше приятно да ме следи. Какво да ви кажа за нея? Мисля, че беше тъмнокестенява, доста висока, като че ли хубава и не съвсем млада. Не бих могъл да ви дам повече подробности, но беше жена, сигурен съм.
— Да, познаваме я. Колко пъти я видяхте?
— Над десет.
— А след първото убийство?
Льо Нермор се поколеба, сякаш споменът му беше неприятен.
— Да — каза той, — на два пъти видях някого, но не беше брюнетката. Друг беше. Тъй като се уплаших, обърнах се само веднъж и се отдалечих веднага щом начертах кръга. Нямах кураж да осъществя плана си, тоест да се върна и да го настигна, за да видя лицето му. Беше… дребен силует. Някакво странно същество, неокачествимо, нито мъж, нито жена. Виждате ли, нищо не мога да ви кажа.
— Защо винаги носите чанта със себе си? — намеси се Адамсберг.
— В нея са ми документите — отвърна Льо Нермор. — След като очертаех кръга, се отправях възможно най-бързо към метрото. И бях толкова нервен, когато седнех, че имах нужда да чета, да се заровя в бележките си, да се почувствам отново преподавател. Не знам как да ви го обясня. Сега какво ще правите с мен?
— Може би ще ви освободим — каза Адамсберг. — Следователят едва ли би рискувал да направи съдебна грешка.
— Естествено — обади се Данглар. — Сега всичко се промени.
Льо Нермор явно се чувстваше по-добре. Поиска цигара и я изпразни в лулата си.
— Чиста формалност — каза Адамсберг, — но бих искал въпреки всичко да огледам дома ви.
Данглар, който никога не бе виждал Адамсберг да се занимава с формалности, го изгледа неразбиращо.
— Както желаете — съгласи се Льо Нермор. — Но какво ще търсите? Казах ви, че нося всичките доказателства.
— Знам. Вярвам ви. Но не търся нещо определено. Междувременно ще трябва да повторите всичко с Данглар, за да запишат показанията ви.
— Бъдете откровен с мен, господин комисар. Какво рискува човекът с кръговете?