Човекът със сините кръгове
- Автор: Варгас Фред
- Серия: Комисар Адамсберг #1
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 9789545297229
- Переводчик: Росица Ташева
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Човекът със сините кръгове». Краткое содержание книги:
— Да, и това трябва да го е подразнило.
— Но защо не го е начертал на булеварда, където има достатъчно място?
— Но и достатъчно ченгета, Данглар. Коя е дамата?
Отново прочетоха документите и преровиха чантата на светлината на фенерите.
— Делфин льо Нермор, по баща Витрюел, на петдесет и четири години. Това, струва ми се, е нейна снимка — продължи Данглар, като внимателно изсипа съдържанието на ръчната чанта върху един найлон. — Изглежда хубава, малко прекалено гримирана. Мъжът, който я е прегърнал през раменете, трябва да е съпругът й.
— Не — каза Адамсберг, — не е възможно. Няма халка, а тя има. Този може би е любовникът й, по-млад е от нея. Това би обяснило защо носи снимката със себе си.
— Вярно, не бях забелязал.
— Тъмно е. Елате, Данглар, да идем при камионетката.
Адамсберг знаеше, че Данглар не понася прерязани вратове.
Седнаха един срещу друг на пейките в задната част на фургона. Адамсберг запрелиства модното списание, което бе намерил в чантата на госпожа Льо Нермор.
— Нещо ми говори това име Льо Нермор — каза той. — Но паметта ми никаква я няма. Вижте в бележника й малкото име на съпруга и адреса им.
Данглар измъкна стара визитна картичка.
— Огюстен-Луи льо Нермор. Има два адреса, единият в Колеж дьо Франс, другият на улица „Омал“ в Девети район.
— Все още ми говори нещо, но не се сещам какво.
— Ами да — рече Данглар. — Наскоро споменаваха този Льо Нермор като кандидат за място в Академията за надписите и изящната словесност. Византолог е — заяви той след малко. — Специалист по епохата на император Юстиниан.
— Откъде знаете това, Данглар? — попита Адамсберг и вдигна глава от списанието си, искрено зачуден.
— Е, да кажем, че знам някои неща за Византия.
— Но защо?
— Обичам да знам, затова.
— И за император Юстиниан ли обичате да знаете?
— Така изглежда — въздъхна Данглар.
— Кога е било това с Юстиниан?
Адамсберг не се смущаваше да пита, когато не знае, дори когато би трябвало да знае.
— През VI век.
— След Христа или преди?
— След.
— Този човек ме интересува. Елате, Данглар, хайде да го уведомим за смъртта на жена му. Този път жертвата ни има близки. Да се възползваме от случая и да го видим как ще реагира.
Реакцията на Огюстен-Луи льо Нермор беше проста. След като ги изслуша още сънен, човечецът затвори очи, постави ръце на корема си, а кожата около устните му побеля. Тичешком излезе от стаята и Данглар и Адамсберг го чуха да повръща някъде из къщата.
— Това поне е ясно — каза Данглар. — Разстрои се.
— Или е взел хапче за повръщане, след като му се обадихме по домофона.
Човекът се върна, като пристъпваше предпазливо. Носеше сив халат върху пижамата си и бе пъхнал главата си под водна струя.
— Съжаляваме — каза Адамсберг. — Ако предпочитате да отговорите на въпросите ни утре…
— Не… не… Слушам ви, господа.
Дребният човек искаше да се държи достойно и успяваше, отбеляза Данглар. Стоеше изправен, с вдигнато чело, воднистосините му очи упорито се взираха в очите на Адамсберг. Запали лула, като заяви, че има нужда от нея, и ги попита дали не им пречи.
Светлината беше слаба, пушекът тежък, стаята претъпкана с книги.
— Върху Византия ли работите? — попита Адамсберг, като хвърли поглед на Данглар.
— Да — отвърна Льо Нермор леко учудено. — Откъде знаете?
— Аз не знаех. Но колегата ми ви знае по име.
— Благодаря. Много мило. Но кажете ми за нея, моля ви. Тя… Какво се е случило, как?
— Ще ви съобщим подробности, когато сте в състояние да ги чуете. Достатъчно мъчително е да знаете, че е била убита. Намерили са я в кръг, очертан със син тебешир. На улица „Бертоле“, в Пети район. Доста далеч оттук.
Льо Нермор поклати глава. Чертите на лицето му се изопнаха. Изглеждаше много състарен. Не беше приятен за гледане.
— Виктор, Виктор, какъв позор, защо излязъл си от вас във този късен час? Това ли е? — попита той тихо.
— Приблизително, не съвсем — каза Адамсберг. — Значи знаете за човека с кръговете?
— Кой не знае? Професията на историк не ви изолира от света, господине, дори ако желаете това. Невероятно, но миналата седмица си говорихме с Делфи — Делфин, жена ми — за този маниак.