Човекът със сините кръгове
- Автор: Варгас Фред
- Серия: Комисар Адамсберг #1
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 9789545297229
- Переводчик: Росица Ташева
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Човекът със сините кръгове». Краткое содержание книги:
Десет минути. Бяха се оказали достатъчни. Когато хвърли поглед на дългата и права улица „Бертоле“, видя формата на тротоара.
Ето на, помисли си отчаяно, на мен ми се падна.
Приближи тичешком. Дано да е само навит килим, на какъвто прилича. Но кръвта се стичаше чак до него. Постави длан върху отпуснатата на земята ръка. Беше хладна. Беше женска.
Свърза се по радиостанцията с колегите си, патрулиращи около спирките „Гоблен“, „Вавен“, „Сен Жак“, „Кошен“, „Распай“ и „Данфер“, и ги помоли да предадат новината, да не напускат поста си и да проверяват всички пешеходци, които срещнат. Но ако убиецът си бе тръгнал с кола например, със сигурност щеше да им се измъкне. Не се чувстваше виновен за това, че е придружил девойката с красивата челюст. Може би я беше спасил.
Тази жена обаче не бе спасил. Колко малко му трябва на човек. Впрочем от челюстта на мъртвата не бе останало нищо. Сам, отвратен, полицаят отклони лъча на фенера си, обади се на началството и зачака с ръка на пистолета. Нощта отдавна не го беше впечатлявала толкова.
Когато телефонът иззвъня, Адамсберг погледна към Данглар, но не показа изненада.
— Случило се е — каза той.
И вдигна, като прехапа устните си.
— Къде? Повторете — изрече след миг. — „Бертоле“? Но Пети район трябва да е натъпкан с полицаи! Би трябвало да има четирима само по „Пор Роял“! Какво е станало, за бога?
Адамсберг бе повишил тон. Включи микрофона, за да може Данглар да чува отговорите на полицая.
— Бяхме само двама на „Пор Роял“, господин комисар. Два влака се бяха сблъскали на спирка „Бон Нувел“ към двайсет и три и петнайсет. Нямаше тежко ранени, но доста от хората ни отидоха там.
— Но трябвало е да оголите периферните сектори, а не Пети район! Казал ви бях да охранявате улиците на Пети район! Казал ви бях!
— Нищо не можех да направя, господин комисар. Такива бяха инструкциите.
Данглар за първи път виждаше Адамсберг почти излязъл от кожата си. Вярно, знаеха за инцидента на „Бон Нувел“, но и двамата си мислеха, че патрулиращите полицаи от Пети и Четиринайсети район ще останат по местата си. Явно е имало противоречиви заповеди или пък горе не бяха сметнали за чак толкова необходима мрежата, изискана от Адамсберг.
— Всъщност — каза Адамсберг — той така или иначе щеше да го направи. На тази улица или на друга, в този час или в друг час, накрая все пак щеше да го направи. Той е чудовище. Нищо не бихме могли да сторим, няма смисъл да се ядосваме. Хайде елате, Данглар. Да вървим там.
Там имаше полицейски коли с буркани, прожектори, носилка, там беше и патологът — за трети път до заклано тяло, добре оградено със син кръг.
— Виктор, какъв позор, защо излязъл си от вас във този късен час? — прошепна Адамсберг.
Огледа новата жертва.
— Тялото е нарязано по същия ужасяващ начин като предишното — каза лекарят. — Многобройни удари с нож по гръбначните прешлени. Инструментът не е бил достатъчно здрав, за да ги насече, но желание не е липсвало, уверявам ви.
— Добре, докторе, ще ни го напишете всичко това — прекъсна го Адамсберг, като забеляза, че Данглар е плувнал в пот. — Престъплението е извършено съвсем скоро, нали така?
— Да, между един и пет и един и трийсет и пет, ако полицаят е точен.
— Вашият маршрут — обърна се Адамсберг към полицая — беше оттук до площад „Пор Роял“, нали така?
— Да, господин комисар.
— Какво ви се случи? Двайсет минути са ви предостатъчни за отиване и връщане.
— Така е. Но когато за единайсети път стигнах до малката гара, мина едно момиче… Не знам, наречете го предчувствие, но реших да я придружа до ъгъла. Не беше далеч. През целия път виждах площада. Не че се оправдавам, господин комисар. Поемам отговорността за това отклонение.
— Няма значение — каза Адамсберг. — Той и без това щеше да го извърши. Не видяхте ли някой, който да отговаря на това, което търсим?
— Не.
— А колегите ви?
— Никой нищо не е съобщил.
Адамсберг въздъхна.
— Забелязахте ли кръга, господин комисар? — обади се Данглар. — Не е кръгъл. Невероятно, но не е кръгъл. Тротоарът на тази улица е прекалено тесен, затова е начертал овал.