Купата на небесата

Тананарийв се придържаше към лозите, които Бет бе натрупала, за да е по-удобно — чувстваше се по-безопасно, излегната сред тях. Тъмната ѝ кожа се сливаше със сенките.

Всичко бе по-добро от дрънчащия контейнер, с който бяха пристигнали тук. Чувстваше се по-добре от мига, в който годзилоподобните птици ги освободиха.

Гората бе странно успокояваща. Растенията се бяха адаптирали към почти нулевата гравитация и изглеждаха необичайно. Нормалните дебели стъбла липсваха и огромните листа висяха от тънки клонки. Повечето нямаха паралел със земната флора. Приличаха на крехка паяжина, изпъстрена с мицел.

Слугите, както ги наричаха Астрономите, бяха заети със строене на ограда в Оранжерията. Работеха усърдно, но избягваха хората. Може би се притесняваха, че ще смачкат доста по-дребните човеци.

Атмосферата сякаш лепнеше по дробовете, гъста и сладникава. След филтрирания корабен въздух беше приятно влажна и приятно топла. Но все още бяха в ниска гравитация. В тази част на Купата имаше достатъчно въртене, колкото нещо, хвърлено към земята, в някакъв момент да падне.

Извънземните мислеха в големи мащаби. Заграждението бе много по-голямо от нужното. Разбира се, цялата Купа надхвърляше представите за ограничения. Може би това трябваше да им подскаже нещо за психологията на строителите ѝ?

Лау Пин ставаше все по-неспокоен. Обикаляше, катереше се по тънките дървета и започваше да спори сякаш просто от скука. След няколко дни заяви, че ще проучи околностите. И не искаше компания. Бет не беше съгласна, но нямаше реална власт. Освен това не можеше да тръгне с него, защото трябваше да се грижи за ранената Тананарийв.

Докато се опитваше да убеди Абдус да отиде с Лау Пин, той просто закрачи, без да чака. Бет сви рамене и повдигна вежди към останалите.

— Явно просто не ни харесва.

Но Тананарийв виждаше, че е разтревожена.

Лау Пин се върна след около ден. Призна, че е поел на обратно, когато се притеснил, че няма да открие пътя назад въпреки маркировката по дърветата. Не беше открил нищо различно — само безкрайна растителност. Нямало хълмове по-високи от петдесет метра, колкото да помагат на потоците да текат. Според него беше странно как широките потоци се спускат по скали без характерния шум, който би се получил на Земята. Ниската гравитация водеше до множество мънички промени. Така ѝ не бе успял да стигне до края на заграждението. Дори при 0,1 g стената бе твърде висока за прескачане, а гладката повърхност бе невъзможна за катерене. Според него Слугите я бяха издигнали с помощта на летателни апарати.

— Тази клетка е гигантска, с диаметър поне десетки километри.

— Може би не искат да се чувстваме клаустрофобично? — предположи Абдус. — Може би в Купата са еволюирали да харесват пространството.

— И от нас ли се очаква същото? — изсумтя Лау Пин.

— Стига де, Астрономите са огромни. Те имат нужда от пространство — намеси се Майра. — Фред, какво… — Фред се взираше в едно от небесните очи, които кръжаха наоколо. — Няма значение.