Купата на небесата

— Те измерват времето по различен начин… но е стар. Имам чувството, че Мемор не иска да отговори ясно.

— А какво прави… тя?

Тананарийв вдигна поглед и видя, че Мемор е наклонила глава и е изпаднала в един от обичайните си трансове.

— Не знам. Казва, че… говори с друга част на съзнанието си. Ако схващам правилно думите ѝ.

Мемор се отдалечи, все така потънала в транса си. Бет се усмихна.

— Всички сме изумени колко бързо се учиш.

Тананарийв я изгледа косо.

— Аз също. Кой би помислил, че извънземният език ще има изречения като нашите? Да не говорим за линейна конфигурация със структури и система!

— А те дори не са бозайници — каза Бет. — Поне така мисля.

— И аз. Но не можем да знаем със сигурност. Темата е малко деликатна. — Тананарийв се намръщи. — Беше доста лесно да се уча от Мемор чрез сочене и жестове. Явно в езика има съществени елементи. Не само в речника и граматичните правила, а и на семантично равнище. Но…

— Но ти успя — каза Бет.

Тананарийв сви рамене.

— Мемор казва, че използва „изработен интелект“, за да си помага. Сигурно има предвид, че е свързана към компютърна система.

— Ние не разполагаме с подобно нещо — отвърна Бет. — Може би им е необходимо, за да управляват този огромен комплекс.

— Дали дори най-талантливите ни програмисти биха разгадали древноегипетския само чрез символи и цифри без Розетския камък? Съмнявам се.

— Може би са срещали други извънземни и са научили как говори цялата галактика.

„Всъщност да“.

— Това значи, че контактуваме със същества, разполагащи с неизмерими ресурси — продължи Бет.

— Е, дори измеримите им ресурси са невероятни! Да, това може да обясни как Мемор успява да ме научи толкова добре. Тя е гъвкава. Почти всички човешки езици използват подлог-глагол-допълнение или подлог-допълнение-глагол. Мемор казва, че използва двете, плюс допълнение-глагол-подлог, и може да се адаптира лесно към нас.

Бет се надигна рязко.

— Нещо става!

От близката растителност се разбягаха пискащи животни. Някакво насекомо прелетя над главите им — приличаше на водно конче. Един дългокрак плъх изскочи отнякъде, използва главата на Бет като трамплин и изчезна.

А след това чуха продължителен басов звук. Някои от дългите бели нишки затрепериха. Нещо ги дърпаше и изпращаше по тях нискочестотни импулси.

— Залегни и не мърдай — прошепна Тананарийв.

Басовият звук се усилваше. А може би изглеждаше така, защото всичко наоколо внезапно бе притихнало.

Дългите нишки се простираха през растителността, почти като тунел във въздуха. На всеки стотина метра бяха прикачени към някой от дебелите стволове.

В далечината се показа едро космато същество. Бързо. Сферично и ръждиво на цвят, с шест дълги крака или ръце, които се движеха с плавна грация. Носеше се по побелелите нишки, сякаш плуваше, използваше дългите си крака, за да се засилва. Не издаваше никакви звуци. Според Тананарийв беше поне десетина метра в диаметър. Цяла летяща къща!