Купата на небесата

— И това обяснява разстройството? Сигурен ли си? Мислех, че съм видял всички проблеми, когато сравних въздушните проби, след като преминахме през шлюза.

— Биологията никога не е в покой. — Сякаш за да илюстрира, Хауард пропъди мушиците около очите си. — Най-добре да научим кои храни са с нашата ориентация. — Вдигна комуникатора си. — Водя си бележки и вече съм нахвърлил наченки на меню.

Клиф го тупна по гърба.

— Добра работа. Вече си отговорник по храната.

Беше доволен, че изясниха част от проблем, от който се срамуваха. Обсъждането и грубоватите шеги бяха от полза. Ирма се приближи и също се засмя.

— Месото ще е най-добро за нас — заяви Хауард. — Убива доста от неприятните неща. Нека си намерим някакво.

— Къде? — попита Ейби.

— Огледай се във всички посоки на компаса.

— Тук компасите не работят — отбеляза Тери.

Тръгнаха по течението на потока.

След няколко часа спряха до някакви разкривени дървета. Клиф искаше да уловят някакво животно и да поспят. Хауард посочи мълчаливо в далечината и всички се взряха натам.

— Прилича на маймуна — каза Ирма. — Тлъста.

Съществото имаше сива кожа и се придвижваше с полюшване на бедрата, малката глава се оглеждаше внимателно. Приближаваше към тях.

— Високо е поне два метра — прецени Ейби.

— Има достатъчно месо — отвърна Хауард и стомахът му изръмжа.

— Лазерите няма да са от голяма полза при тази дебела кожа — обади се Тери.

— Трудно ще е да го уцелим в главата — каза Ирма. — Черепът е малък. Вижте му само ниското чело.

— Не носи нищо. Ръцете му приличат на ноктести лапи — каза Хауард.

Клиф не искаше да убива примат, но бяха наистина гладни. Реши да не казва нищо.

— Да се възползваме от посоките на компаса на Хауард и да го обградим — каза Ейби. — И да си направим копия, а?

Отрязаха четири относително прави клона, заостриха върховете и ги втвърдиха с помощта на лазерите. Вече се справяха доста бързо с полевата техника и когато се разположиха в кръг между дърветата, сивата маймуна бе стигнала на стотина метра и продължаваше стабилно. Оглеждаше се, но явно не ги забелязваше.

Клиф даде сигнал да я приближат. Плячката беше по-едра от тях и тежеше поне петдесетина килограма повече от човек. Гледаше към земята, докато я приближаваха тихо. Животното изкатери височинката и клекна на тревистия връх. Това им помогна да се приближат незабелязано на двайсетина метра. Вниманието на плячката бе съсредоточено надолу и Тери даде сигнал за атака.

Хукнаха нагоре, размахали примитивните копия, и съществото подскочи уплашено. Тери изкрещя и замахна… и внезапно спря.

— То има колан с инструменти!

— Стойте! — извика Клиф. Останалите спряха, без да смъкват копията.

Съществото извади някакъв тънък инструмент и го насочи към тях.

— Дали е оръжие? — попита Ейби.

— Не ми прилича.

Тишина. Мърдане на нервни крака. Клиф видя, че потенциалната плячка не е покрита със сива кожа, а с плътно изтъкана дреха. Отдалече изглеждаше като козина. Съществото отстъпи, видя, че е обградено, и приклекна. В краката му имаше правоъгълен отвор и люк с широка дръжка. То бе използвало инструмента, за да го отвори, и покритият с трева капак сега бе отметнат.