Купата на небесата
- Автор: Бенфорд Грегори, Нивен Ларриё
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Издателска къща "Бард"
- ISBN: 978-954-655-453-6
- Переводчик: Красимир Вълков
- Жанр: Космическая фантастика
Электронная книга - «Купата на небесата». Краткое содержание книги:
— Има ли външни сигнали? — попита изтощено Тананарийв.
— Само доклади за състоянието. Всичко изглежда нормално. Системата е на автоматично изчакване.
— Сигурно имаме пряка видимост — отвърна Тананарийв.
Лау Пин се намръщи скептично.
— Би трябвало да сме на повече от една астрономична единица от него. Купата е огромна. Как улавяме сигнала?
Бет усети прилив на надежда.
— Системата е умна. След като не е установил контакт известно време, „Ерос“ е увеличил сигнала, докато получи отговор. Може би групата на Клиф също го прихваща.
— Ако успеем да се измъкнем оттук, може да използваме сигнала, за да открием „Ерос“ — каза Тананарийв.
— Да. — Бет би искала гласът ѝ да прозвучи по-оптимистично. За последно бяха видели как „Ерос“ бе натикан в едно отделение на извънземния съд. — Лау Пин, може ли да използваме комуникатора ти, за да препратим сигнал през „Ерос“ към „Слънцетърсач“?
Лау Пин се заигра с настройките на устройството със слънчево захранване, което не бе по-голямо от палеца му.
— Опитвам 14,4 гигахерцовата връзка, а след това и резервните… Не, не мога да подавам команди отвън. Част от мерките за сигурност.
Абдус изръмжа от гняв. Всички изглеждаха сломени.
Бет не можеше да ги остави така. Трябваше да ги разсее.
— Е, ученици, да си припомним какво научихме днес — каза тя с усмивка. — Майра?
Обичайно тихата жена примигна и кимна.
— Когато Мемор ни показа онези картини — големите конструкции и смайващите перспективи, — според мен го направи донякъде за да ни впечатли. Нали се сещате, да се изфукаме колко сме напред пред гостите.
— Харесва ми, че то — тя, — използва жестове и глас — обади се Лау Пин. — Така е по-лесно за запомняне.
— На мен ми харесаха изображенията на екрана — продължи Майра. — На едното се виждаше макроинженерство в планетарна система. Обзалагам се, че е от тяхната история. Как са построили това място.
— Използва ги, за да привлече вниманието ни — каза Бет. — След това ни показа 3D клавиатурите. Мисля, че иска да се научим да боравим с екраните. Макар че тя ги командва само с глас.
— Може би иска да научим езика им, като използваме проекторите за помагало — предположи Майра.
— Може би — каза Лау Пин. — Но тези изображения може и да са фалшиви. Измислена история, която да ни разсейва. Трябва да избягаме, а не просто да седим и да учим езика.
Бет кимна. Дивият живот наоколо ѝ харесваше и искаше да го проучи. Клиф щеше да е щастлив, може би беше щастлив и в момента. Но…
— Така е. Костите ни се влошават с всеки миг. Трябва да се върнем към гравитацията.
Групата на Клиф не се справяше добре с основните неща: сън и храна. Прекосяваха широки поляни с групи дървета, но не бяха засичали дивеч от около един земен ден. Разполагаха само с горски плодове, както и с вода от един бистър ручей, в който не се виждаше и следа от риба.
Ирма застана нагоре по течението, за да ги прикрива, а четиримата мъже се потопиха в хладната вода. През последните дни всички страдаха от разстройство и къпането беше добро за повдигане на морала. В началото добавяха хлорно хапче към водата за пиене, но сега използваха ултравиолетовия филтър в капачките на манерките за стерилизация.
Нещо широко, рогато и покрито с черупка се шмугна в една дупка на ръба. Според Клиф приличаше на костенурка с остър костен гребен. Дупката вонеше отблъскващо и затова решиха да оставят животното на мира.
Хауард лежеше отпуснато и се усмихваше широко.
— Мислех си… Според мен разстройството ни се дължи на асиметричност.
— Каква асиметричност? — попита Ейби.
Вярно, че той беше инженер.
— Посоката на въртене на молекулите. Когато една молекула не е идентична на огледалния си образ. — Хауард не говореше много и често се сърдеше, което го правеше още по-затворен, така че Клиф се заслуша внимателно. — Повечето биохимици смятат, че е историческа случайност, че всички наши захари са ориентирани надясно, а аминокиселините наляво. Според мен част от живота тук има обратно ориентирани молекули на нашите.
— Как така? — попита Тери.
— Помните ли как преди две спанета всички се радвахме колко са вкусни лилавите плодове?
Ейби изръмжа при спомена.
— А след един час отново бяхме зверски гладни. Както казват — също като при китайската храна. А после всички получихме разстройство.
— Затова ли съм винаги гладен? — попита Клиф. Искаше му се да бяха взели тестовата апаратура от „Слънцетърсач“. Но не можеха да натоварят всичко при първото спускане.
— Както и всички ние — отвърна Хауард. — Движим се през пресечен терен, горим калории, а част от храната преминава директно през нас — и тормози коремите ни.