Купата на небесата

Тананарийв се възстановяваше добре. Но всички бяха станали неспокойни, след като вече разполагаха с храна и елементарни удобства.

Майра се качи на едно особено голямо дърво и се върза за ствола на височина стотина метра. Видя пернати гущери, които имаха разкошна окраска и можеха да летят между дърветата. Очевидно бяха еволюирали към маймунски живот. Нарече едната разновидност мамутски маймуни. И те по подобие на повечето тукашни животни бяха големи, но не приличаха на горили. Бяха срамежливи, с издължени ръце и торсове, и гъвкави като змии. Обичаха да се люлеят на лианите, очевидно за забавление.

Майра и Лау Пин прекарваха много време заедно и измисляха схема след схема за бягство. Дори включиха Фред. Неговите идеи бяха още по-налудничави, но в крайна сметка нищо не вършеше работа.

Да открият някакъв ключ и да го откраднат. Само че не разбираха точно как и с какви инструменти Слугите преминават през оградата.

Да открият как да отлетят, което не би трябвало да е трудно при ниската гравитация. Но това нямаше да ги измъкне от топлия затвор. Просто щяха да са сами, без помощта на Слугите, които им осигуряваха храна.

Да се примирят. Вече се прокрадваха дори и такива идеи.

Лау Пин беше твърдо против подобни възгледи.

— Защо да стоим тук като пленници? Навън има огромен свят за проучване!

— Ами паярите? — попита спокойно Тананарийв.

Това ги отрезви. Бет остави дискусията да продължи. Това ги разсейваше, а и можеше да излезе добра идея. Надигна се да вземе малко вода от растителната цистерна, пригодена от Лау Пин. Над короните, сред сивото облачно небе, се виждаха оранжеви проблясъци. Само преди малко облаците си бяха бели и пухкави. Сега приличаха на сърдити тъмни чудовища. Тя усети как настръхва в топлия ветрец — сигурен знак, че въздухът е наситен с електричество. Обърна се да каже нещо…

… и я помете ударна вълна. Все едно я удариха с бухалка. Заслепи я ярка жълта светкавица. Разтърси глава и се огледа.

Миришеше на озон. По земята лежаха дребни животни. Някои се гърчеха, други бяха очевидно мъртви. Никой от хората обаче не беше пострадал.

Не бе имало никакво предупреждение освен краткия миг, в който бе усетила как настръхва.

Беше си мислила, че светкавиците удрят играчи на голф, които размахват железните си стикове, или фермери в трактори насред полето. На Земята светкавиците се спускаха към обекти, които бяха по-високи от пейзажа, като яхта в морето. Но тук тя бе защитена от масивните дървесни корони.

— Ти беше единствената, която стоеше права — каза Абдус.

— Е, и? — намръщи се Бет.

— Лау Пин измери силно магнитно поле. Намираме се на въртящ се проводник, който притежава силно поле.

Лау Пин щракна с пръсти.

— Също като при генератора — въртящо се магнитно поле, което създава ток. При Купата е същото като на Земята.

Абдус се усмихна. Винаги изглеждаше най-доволен, когато разрешаваше някоя загадка.