Купата на небесата

В Оранжерията, огромна градина с размерите на старите континенти, живееха множество различни същества. Астрономите ги изучаваха още от отдавна отминалите ери на Пътуването. Мозъчните скенери показваха бавния ход на еволюцията дори при постоянните условия на Света. А сега тези устройства щяха да помогнат за комуникацията с пришълците — идея, която Мемор бе получила, щом разгърна напълно подсъзнанието си.

Тя убеди превеждащия примат да влезе в машината. То, тоест тя, определено харесваше възможността да излезе от заграждението. Слугите бяха издигнали сканиращия тунел близо до входа на оградата и приматът гледаше с остър интерес сглобяването на уредите.

Мемор говореше топло и успокоително и разперваше окуражително пера. Слугите се суетяха около предпазливата пришълка, бърбореха на нисшите езици — и скоро всичко беше готово.

Устройството проработи изненадващо добре. Слугите го бяха изпробвали на дървесните маймуни, прости форми на живот, относително близки до пришълците. Женският примат прие експеримента, след като ѝ бе обяснено, че това ще помогне на превеждането. Лъжа, разбира се. Но полезна, като повечето илюзии, когато ставаше дума за общуване с по-неразвитите. Мемор въздъхна, бавна и задоволителна вибрация, която използваше, за да може съзнанието ѝ да обработи информацията.

Скенерът разкри странно различен мозък. Наистина странен, но подсъзнанието на Мемор виждаше структурните връзки и макар и примитивните прилики със съзнанията на Астрономите, развити за безброй цикли.

Женската не харесваше магнитното напрежение на скенера. Стана неспокойна и докато слугите се суетяха, Мемор можеше да види притесненията ѝ, които се разклоняваха като светкавици в замъгленото и забулено мистериозно съзнание. Което беше… разделено.

Мемор изпита острата тръпка на прозрението. От подсъзнанието ѝ се появи прясна и напълваща идея.

Тези странни и слаби извънземни живееха в среден мащаб. Сетивата им бяха еволюирали, за да възприемат нещата от собствената им жалка гледна точка. Разбира се, те не можеха да виждат бактериите, но имаха усет за дребните измерения. По-широките мащаби на света бяха отвъд възможностите им. Несъмнено бяха еволюирали на някоя гравитационна маса, по подобие на предците на Мемор. Хоризонтът на възприятията им бе ограничен от извивката на примитивните светове, видени от собствената им височина. Тук сигурно се чувстваха в капан.

Усетът им за време беше още по-свит. Те възприемаха орбиталните цикли, сезоните, постоянното редуване на ден и нощ, грубите действия на планетите. Живееха сред циклична механика, а спането и размножаването им зависеха от моментния ход на планетарния часовник. Бяха роби на времето.

Мемор накара Слугите да проверят вътрешните времеви мащаби на съзнанието на примата и те се заловиха за работа с инструментите си. Резултатът беше отчайващо ясен.

Съществото използваше за обмисляне време, равно на няколко от примигванията му, незначителен интервал. Използваше този мащаб за интегрирането на информация. Това означаваше, че не може да възложи на по-нисшите части на съзнанието си скучната задача да се поддържа живо. Вместо това трябваше да внимава и да бди постоянно.