Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Фэнтези » Внезапни завършеци
Внезапни завършеци - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Внезапни завършеци

Электронная книга - «Внезапни завършеци». Краткое содержание книги:

13 истории от света на Първия законКрасив негодник — Ще оправдае ли полковник Глокта репутацията си на най-изтъкнат фехтовач и фукльо в Съюза?Малки добрини — Шеведая, най-добрият крадец в Уестпорт, е решила да загърби престъпленията, но една неочаквана среща ще обърка плановете ѝ.Идиотска задача — Колко трудно може да бъде да задигнеш нещо от Лисичия клан, когато се казваш Гушата и разполагаш с банда първокласни главорези?Омитане от града — Крадлата Шеведая и жената воин Джавра се забъркват в нови неприятности.Ад — Когато гуркулските войници обсаждат Дагоска, настава същински ад.Двама са малко — Докато пресичат тесен мост над дълбока пропаст, Шеведая и Джавра се сблъскват с Уирън Перкото и огромния му меч. Една среща, която ще завърши крайно неочаквано.На неподходящо място в неподходящ момент — Битките не са чак толкова лоши. Стига да си на страната на херцогиня Муркато, по-известна като Касапина на Каприл.И това ми било разбойничка — „Шай се изправи, цялата в рани и синини, и изплю насъбралия се в устата ѝ пясък. През последните месеци се беше нагълтала с достатъчно пясък и имаше мрачното предчувствие, че този няма да е последният.“Вчера, близо до село наречено Барден… — Северняците и южняците влизат в нова схватка. Схватка, от която ще спечели само един фермер.Трима са много — Само глупак би откраднал нещо от най-добрата крадла в Стирия. Но понякога нещата не са такива, каквито изглеждат…Свобода! — Или как Дружината на Милостивата ръка, под командването на Никомо Коска, освободи град Ейвърсток от бунтовническата заплаха.Трудни времена настанаха — Всичко, което Карколф иска, е да достави една пратка невредима. Но над град Сипани се е спуснала мъгла, а в мъглата дебнат крадливи копелета…Да създадеш чудовище — Бетод е уморен от продължителната война и мечтае за мир с Гърмящия. Има само един проблем — най-добрият му воин, Деветопръстия, е пристрастен към мириса на кръв. И не дава пет пари за някакъв си мир.Абъркромби пише фентъзи като никой друг.„Гардиън“Изумителен автор.Дж. Р. Р. Мартин
1 ... 44 45 46 47 48 49 50 51 52 ... 122
Перейти на страницу:

Канто преглътна.

— Ами, сър, работата е там, че… — Всички звуци като че ли отекваха в него по изключително смущаващ начин. Драскането на чиновническите писалки по хартията и потракването на мастилниците им; приглушеното мърморене на числа, термини и проценти; глухото тупване при затварянето на счетоводна книга отекваше силно като затръшване на врата. Всичко това беше от нерви, просто от нерви. Той чу гласа на Мими. Трябва да се държиш като мъж. Но пък погледите на всички бяха вперени в него — на старшите чиновници, наведени над книгите си, и на двамата облечени в кожи търговци, които, осъзна Канто, току-що беше прекъснал. Дръж се като мъж. Той подръпна якичката си в опит да вкара малко въздух отдолу. — Работата е там…

— Времето е пари, Силвин — каза Мотис. — Не би трябвало да обяснявам точно на теб, че Банкова къща „Валин и Балк“ не гледа с добро око на пилеенето на пари.

— Работата е там…

Внезапно езикът му се уголеми два пъти. Усещаше странен вкус в устата си.

— Дайте му пространство да диша! — изкрещя някой от ъгъла и Мотис озадачено сбърчи вежди.

Сякаш внезапно изпита болка.

— Работата…

Мотис се преви надве, сякаш беше ударен в корема. Канто рязко отстъпи назад и незнайно защо едното му коляно сякаш омекна. Толкова беше горещо. Както в онази леярна, в която беше ходил като малък с баща си.

— Обърнете го! — разнесе се глас от дъното на залата.

Всички ги зяпаха. Лицата им плуваха, очаровани, уплашени.

— Сър? Сър?

Един от старшите чиновници успя да го подхване, за да не се удари силно в пода. Мотис вдигна едната си трепереща ръка и посочи с кокалестия си пръст една жена в блъсканицата. Бледа жена, чиито очи пламтяха иззад черната коса.

— Му — произнесе той. — Му…

Той започна да се гърчи на пода. Канто беше притеснен от мисълта, че това очевидно не е рутина. Мотис винаги педантично се придържаше към рутината. След това той също се преви и започна да кашля.

— Помощ!

— Малко въздух, казах!

Но въздух нямаше. В залата нямаше никакъв въздух. Канто се отпусна бавно на колене и разкъса якичката си. Твърде стегната. Едва успяваше да си поеме дъх.

Мотис лежеше неподвижно, от отворените му уста излизаше розова пяна, широко отворените му очи се взираха невиждащо в чернокосата жена, която също го гледаше. Сега Канто с кого щеше да разговаря за повишението? Или може би сега не трябваше да се притеснява точно за това?

— Чума! — извика някой.

Някакво бюро се преобърна. Хората тичаха на всички страни. Канто се вкопчи в някого, но пръстите му не държаха. В гърба му се заби хвърлен нож и той падна по очи, лицето му изхрущя в плочките, устата му се напълни със солена кръв.

Опита се да се изправи, но едва успяваше да помръдне; беше като вдървен, трепереше, сякаш целият бе обхванат от един мащабен гърч. Помисли си, че може би точно сега е моментът да изкрещи, но от устата му излезе само бълбукащо гъргорене. Някаква жена изпищя, докато падаше до него, и звукът достигна до ушите му като през дълъг тунел.

Всичко започна да се размазва.

За свое огромно учудване той откри, че не може да диша.

Сипани, пролетта на 580 г.

— Видът на тия хич не ми харесва — промърмори намръщено Она, докато артистите пристъпваха наперено, танцуваха или стояха прегърбени в двора на къщата за удоволствия „Кардоти“.

Когато се занимаваш известно време с тази работа, започваш веднага да усещаш кога у някой има нещо нередно. Кога е склонен към насилие. И все пак не можеш да избегнеш неприятните изненади, разбира се. Малко са професиите с по-неприятни изненади. Но ако си чувствителен, се доверяваш на инстинкта си, а инстинктът на Она направо крещеше.

Може и да носеха позлатени маски и веселяшки дрехи, но във всеки един от тях нещо не беше наред. Потрепващ мускул на необръснатата буза. Очи, надничащи подозрително през прорезите на маската. Покрити с белези пръсти, които не спират да се свиват и разпускат.

Она поклати глава.

— Видът на тия хич не ми харесва.

Мерилий издуха облак дим от неприятно миришеща чага и цъкна през зъби.

— Ако искаш мъже, които да ти харесват, не трябваше да ставаш курва.

Джири спря да си пили ноктите за миг, колкото да изхихика по нейния си начин, разкривайки заострените си зъби. Много я биваше в хихикането тая Джири.

— Би трябвало да се наричаме компаньонки — рече Она.

— Точно такива сме. — Мерилий умееше да влага толкова сарказъм в думите си, че чак беше болезнено за слуха. — Компаньонки, които се чукат.

1 ... 44 45 46 47 48 49 50 51 52 ... 122
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)