Внезапни завършеци
- Автор: Аберкромби Джо
- Серия: Светът на първия закон #7
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Колибри“
- ISBN: 978-619-02-0018-5
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Внезапни завършеци». Краткое содержание книги:
Канто преглътна.
— Ами, сър, работата е там, че… — Всички звуци като че ли отекваха в него по изключително смущаващ начин. Драскането на чиновническите писалки по хартията и потракването на мастилниците им; приглушеното мърморене на числа, термини и проценти; глухото тупване при затварянето на счетоводна книга отекваше силно като затръшване на врата. Всичко това беше от нерви, просто от нерви. Той чу гласа на Мими. Трябва да се държиш като мъж. Но пък погледите на всички бяха вперени в него — на старшите чиновници, наведени над книгите си, и на двамата облечени в кожи търговци, които, осъзна Канто, току-що беше прекъснал. Дръж се като мъж. Той подръпна якичката си в опит да вкара малко въздух отдолу. — Работата е там…
— Времето е пари, Силвин — каза Мотис. — Не би трябвало да обяснявам точно на теб, че Банкова къща „Валин и Балк“ не гледа с добро око на пилеенето на пари.
— Работата е там…
Внезапно езикът му се уголеми два пъти. Усещаше странен вкус в устата си.
— Дайте му пространство да диша! — изкрещя някой от ъгъла и Мотис озадачено сбърчи вежди.
Сякаш внезапно изпита болка.
— Работата…
Мотис се преви надве, сякаш беше ударен в корема. Канто рязко отстъпи назад и незнайно защо едното му коляно сякаш омекна. Толкова беше горещо. Както в онази леярна, в която беше ходил като малък с баща си.
— Обърнете го! — разнесе се глас от дъното на залата.
Всички ги зяпаха. Лицата им плуваха, очаровани, уплашени.
— Сър? Сър?
Един от старшите чиновници успя да го подхване, за да не се удари силно в пода. Мотис вдигна едната си трепереща ръка и посочи с кокалестия си пръст една жена в блъсканицата. Бледа жена, чиито очи пламтяха иззад черната коса.
— Му — произнесе той. — Му…
Той започна да се гърчи на пода. Канто беше притеснен от мисълта, че това очевидно не е рутина. Мотис винаги педантично се придържаше към рутината. След това той също се преви и започна да кашля.
— Помощ!
— Малко въздух, казах!
Но въздух нямаше. В залата нямаше никакъв въздух. Канто се отпусна бавно на колене и разкъса якичката си. Твърде стегната. Едва успяваше да си поеме дъх.
Мотис лежеше неподвижно, от отворените му уста излизаше розова пяна, широко отворените му очи се взираха невиждащо в чернокосата жена, която също го гледаше. Сега Канто с кого щеше да разговаря за повишението? Или може би сега не трябваше да се притеснява точно за това?
— Чума! — извика някой.
Някакво бюро се преобърна. Хората тичаха на всички страни. Канто се вкопчи в някого, но пръстите му не държаха. В гърба му се заби хвърлен нож и той падна по очи, лицето му изхрущя в плочките, устата му се напълни със солена кръв.
Опита се да се изправи, но едва успяваше да помръдне; беше като вдървен, трепереше, сякаш целият бе обхванат от един мащабен гърч. Помисли си, че може би точно сега е моментът да изкрещи, но от устата му излезе само бълбукащо гъргорене. Някаква жена изпищя, докато падаше до него, и звукът достигна до ушите му като през дълъг тунел.
Всичко започна да се размазва.
За свое огромно учудване той откри, че не може да диша.
Сипани, пролетта на 580 г.
— Видът на тия хич не ми харесва — промърмори намръщено Она, докато артистите пристъпваха наперено, танцуваха или стояха прегърбени в двора на къщата за удоволствия „Кардоти“.
Когато се занимаваш известно време с тази работа, започваш веднага да усещаш кога у някой има нещо нередно. Кога е склонен към насилие. И все пак не можеш да избегнеш неприятните изненади, разбира се. Малко са професиите с по-неприятни изненади. Но ако си чувствителен, се доверяваш на инстинкта си, а инстинктът на Она направо крещеше.
Може и да носеха позлатени маски и веселяшки дрехи, но във всеки един от тях нещо не беше наред. Потрепващ мускул на необръснатата буза. Очи, надничащи подозрително през прорезите на маската. Покрити с белези пръсти, които не спират да се свиват и разпускат.
Она поклати глава.
— Видът на тия хич не ми харесва.
Мерилий издуха облак дим от неприятно миришеща чага и цъкна през зъби.
— Ако искаш мъже, които да ти харесват, не трябваше да ставаш курва.
Джири спря да си пили ноктите за миг, колкото да изхихика по нейния си начин, разкривайки заострените си зъби. Много я биваше в хихикането тая Джири.
— Би трябвало да се наричаме компаньонки — рече Она.
— Точно такива сме. — Мерилий умееше да влага толкова сарказъм в думите си, че чак беше болезнено за слуха. — Компаньонки, които се чукат.