Наследството на тамплиерите
- Автор: Берри Стив
- Язык: болгарский
- Переводчик: Екатерина Йорданова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Наследството на тамплиерите». Краткое содержание книги:
Така и направиха, а после изпяха химн.
— Нашият магистър ни ръководеше мъдро. Вие, които сте верни на паметта му, бъдете смели. Той би се гордял.
Настъпи кратко мълчание.
— Какво ни предстои? — попита тихо един от братята.
Дискусиите нямаха място в Залата на предците, но обхванат от мрачни предчувствия, той реши да допусне подобно заобикаляне на устава.
— Несигурност — заяви той. — Брат Дьо Рокфор е готов да поеме водачеството. Онези от вас, които бъдат избрани в конклава, трябва да положат доста усилия да го спрат.
— Той ще донесе гибел за ордена — продума друг брат.
— Съгласен съм — каза сенешалът. — Вярва, че можем да отмъстим за грехове отпреди седемстотин години. Дори да можехме, защо да го правим? Нали оцеляхме.
— Привържениците му действат доста грубо. Онези, които му се противопоставят, ще бъдат наказани.
Сенешалът знаеше, че именно по тази причина малцина присъстваха в залата.
— Предците ни са се изправяли пред много врагове. В Светите земи са се били срещу сарацините и са умирали с чест. Тук са търпели мъченията на Инквизицията. Магистър Дьо Моле бил изгорен на кладата. Нашата задача е да останем верни. — Знаеше, че тези думи издават слабост, но трябваше да ги изрече.
— Дьо Рокфор иска война срещу враговете ни. Един от последователите му ми каза, че дори смята да си възвърне плащаницата.
Той трепна. И по-рано радикални мислители бяха предлагали подобна демонстрация на неподчинение, но до този момент магистрите бяха успявали да ги възпрат.
— Трябва да го спрем на конклава. За щастие той не е в състояние да контролира избора на членовете.
— Плаши ме — промълви един от братята и мълчанието, което настъпи, ясно показваше, че и останалите изпитват същото.
След още час молитви сенешалът даде знак. Четирима носачи, облечени в алени роби, вдигнаха ковчега на магистъра.
Той се обърна и приближи две колони от червен порфир, между които бе поставена Златната порта. Названието идваше не от материала, от който бе направена, а от това, което някога се бе съхранявало зад нея.
Четирийсет и трима магистри лежаха в своите ниши под гладко полирания, оцветен в наситено синьо каменен таван, върху който на светлината на лампите искряха златни звезди. Телата отдавна се бяха превърнали в прах. Останали бяха само костите, поставени в костници, всяка носеща името на магистъра и годините на службата му. Отдясно имаше празни ниши, една от които щеше да приютява тялото на учителя му през следващата година. Едва в края й някой от братята щеше да се върне тук и да прехвърли костите в костница. Тази погребална практика, възприета отдавна от ордена, бе принадлежала на евреите в Светите земи още от времето на Христос.
Носачите поставиха ковчега в съответната ниша. В полумрака цареше дълбок покой.
Сенешалът мислеше за приятеля си. Магистърът бе най-младият син на заможен белгийски търговец. Насочил се към Църквата по неясни причини — просто защото чувствал потребност. Бил привлечен от един от многото пътуващи братя на ордена, обикалящи света в търсене на потенциални кандидати. Монашеският живот му прилягаше. И макар да не бе заемал висок пост след смъртта на предшественика си, всички братя единодушно бяха извикали: „Нека той бъде магистър.“ И той бе положил клетвата. Предавам се на всемогъщия Бог и на Дева Мария за спасението на душата си и така ще бъде през целия този свят живот през всичките ми дни до сетния ми ден. Сенешалът бе положил същия обет.
Остави мислите си да се понесат назад към времето, когато бе възникнал орденът — бойните викове в битките, стенанията на ранените и умиращите братя, изпълнените с мъка ридания при погребението на онези, които не бяха оцелели след поредния конфликт.
Такъв бе животът на тамплиерите. Първи се хвърляха в битките и последни напускаха бойното поле. Раймон дьо Рокфор копнееше по онези времена. Но защо? Безсилието на подобни действия бе доказано още когато Църквата и Държавата се бяха обърнали срещу тамплиерите по време на чистката, без да проявяват никаква благодарност за изминалите двеста години лоялна служба.
Братята бяха изгаряни на кладата, други бяха измъчвани и осакатявани за цял живот и всичко това от чиста алчност. За съвременния свят рицарите тамплиери бяха легенда. Отдавнашен спомен. Никой не се интересуваше дали все още съществуват, така че поправянето на несправедливостите му се струваше безнадеждна задача.