Възходът на номер Девет

— А знаеш ли дали можеш да вземеш всички със себе си? — питам го аз. — Ако твоят завет прилича на моя за невидимост, ще имаме проблем. Мога да направя другите невидими само ако те се държат за ръцете ми.

— Честно казано, не знам. Никога не съм се опитвал да взема някого със себе си — признава Осем.

— Би могъл да извършиш пътуването на два пъти — предлага Марина.

— Тези рисунки са изумителни — прекъсва ни Крейтън и посочва с ръка към стените на пещерата. — Току-виж, намерим полезна информация тук.

Той е прав. Оранжевите стени са покрити със стотици символи, картини и издълбани образи, които стигат чак до върха на купола.

Приближавам се и погледът ми е привлечен от избледняла рисунка на планета в зелен цвят. На мига се досещам, че това е Лориен, и една буца засяда в гърлото ми. Отдолу, в синьо, е скицирана женска фигура, до нея — мъжка, и двамата държат в ръцете си спящи бебета. Лъчи от бели пунктирани линии излизат от долната част на Лориен и свършват точно над четирите фигури. До главата на женската фигура в различен стил са издълбани три колони с чуждоземни знаци.

— Какво, по дяволите, значи това? — прошепвам аз напълно озадачена.

На няколко метра вляво от мен има скица на триъгълен космически кораб. Върху крилете му са изрисувани заплетени спирали и символи, а върху заобления му нос — спираловидно съзвездие.

Осем идва до мен и ми посочва съзвездието.

— Виждаш ли? Същото подреждане като онези камъни там.

Извръщам се, за да ги сравня. Той е прав. В този момент ми се приисква Катарина да е тук, за да види всичко това. Чудя се дали е знаела за него. Обръщам се към Крейтън, който разглежда рисунките върху тавана.

— Знаеше ли за съществуването на подобно място? — питам го аз.

— Напуснахме Лориен много набързо. Могадорианците атакуваха планетата ни. Не ни остана време да съберем нужната ни информация. Знаехме, че такива места съществуват, но никой не знаеше точно къде са разположени и на какво са способни. И макар че, преди да тръгнем, успяхме да съберем доста данни, останаха важни неща, за които не разбрахме — обяснява ни той.

— Всички след мен — провиква се Осем и ни кани с ръка да го последваме в един тъмен ъгъл на помещението. — А тук става от странно по-странно.

Той спира пред огромно изображение, издялано в стената. Три метра високо и шест метра дълго, то е разделено на отделни сцени. Наподобява комикс. На първия квадрат се вижда космически кораб и девет деца, застанали пред него. Лицата им са нарисувани с подробности и аз веднага се разпознавам. Да се видя като малко дете е неочакван шок за мен.