Червени морета под червени небета
- Автор: Линч Скот
- Серия: Джентълмените копелета #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Червени морета под червени небета». Краткое содержание книги:
Кулата на греха е най-изтънченият, най-прочутият и най-силно охраняваният дом за хазарт на света. Уставът за поведението в Кулата на греха е неписан, но строг като устава на религиозна секта. Съвсем просто и съвсем неоспоримо, ако те хванат да мамиш тук, това означава смърт. Предизвикателство, на което Локи Ламора не може да устои...
.... но перфектното престъпление на Локи ще трябва да почака.
Скот Линч изплита интригуваща и завладяваща история, приказка за безбрежни морета и за вероломни хитрости, за вярност и предателство, за дружба, изпитана в най-критични моменти. Напрегнато действие, изпълнено с вълнуващи обрати и коварни съзаклятия - романът на Линч е безспорен хит и възпламеняващо четиво за всички любители на приключенията и изкусната измама.
— Всъщност ние с Леоканто сме от Талишам и сме…
— И двамата сте от Камор. Джийн Естеван Танен, което е истинското ви име, и Локи Ламора — което не е вашето истинско име. Това, кой знае защо, е подчертано. Присъствието ви в моя град е част от заговор срещу онази мижитурка Рекин… предполага се, че се подготвяте да проникнете в съкровищницата му. Е, в това ви пожелавам много късмет. Има ли нужда да продължаваме с вашия маскарад? Разполагам с още много подробности. Явно Вързомаговете ви имат зъб.
— Гадове долни — измърмори Локи.
— Виждам, че действително ги познавате лично — рече Страгос. — Наемал съм някои от тях в миналото. Много са докачливи. Значи ще признаете, че съдържанието на този доклад е истина? Хайде. Рекин не ми е приятел. Той е с Приори, нищо чудно дори да е член на проклетия им съвет.
Локи и Джийн се спогледаха и Джийн вдигна рамене.
— Много добре — рече Локи. — Явно сте ни хванали натясно, Архонте.
— Тройно натясно, по-точно. Разполагам с този доклад, който описва нашироко вашите действия. Държа ви тук, където е съсредоточена цялата ми власт. А за да съм по-спокоен, вече ви държа и на каишка.
— Което ще рече? — попита Локи.
— Може би моите Очи не са ме изложили, господа. Може би вие двамата нарочно сте били вкарани за няколко часа в жежката стая, за да ви обземе жажда, която трябваше да се утоли. — Той посочи чашите на Локи и Джийн, в които вече имаше само утайка.
— Сложили сте нещо в сайдера — досети се Джийн.
— Разбира се — потвърди Страгос. — Една отлична отровичка.
4
Стаята потъна в пълно мълчание — чуваше се само тихото пърхане на крилцата на изкуствените насекоми. После Локи и Джийн се надигнаха едновременно от столовете си, ала Страгос дори не трепна.
— Седнете. Освен ако не предпочитате да не изслушате какво точно става.
— Вие пихте от същата бутилка — рече Локи, без да помръдне.
— Разбира се. Веществото не беше в сайдера. Беше в чашите ви, размазано по дъното. Безцветно и без вкус. Патентовано алхимично вещество, доста скъпо. Трябва да се чувствате поласкани. Увеличих чистата ви лична стойност, хе-хе.
— Аз разбирам туй-онуй от отрови. Каква е?
— Какъв смисъл има да ви го обяснявам? Може да се опитате да хванете някого да забърка противоотрова. А така единственият ви възможен източник на противоотрова съм аз. — Той се усмихна и цялата разкаяна любезност се отлюспи от изражението му като стопената обвивка на насекомо. Сега пред тях беше един съвсем различен Страгос и в гласа му се долавяше плющенето на бич. — Седнете. Очевидно е, че сега сте на мое разположение. Боговете са ми свидетели, че не сте онова, което съм искал, но може би сте онова, от което мога да се възползвам най-добре.
Локи и Джийн седнаха отново, сконфузени. Локи запокити чашата си на килима, тя отскочи, търколи се и спря до масата на Страгос.
— Може да знаете, че и преди са ме тровили, с цел да ме поставят под принуда — рече Локи.
— Така ли? Колко удобно. Тогава несъмнено ще се съгласите, че е по-добре, отколкото да ви отровят с цел убийство.
— Какво искате да извършим?
— Нещо полезно — отвърна Страгос. — Нещо величествено. Според този доклад вие сте Трънът на Камор. Моите агенти ми разказаха разни истории за вас… най-нелепи слухове, които сега излиза, че са били истина. Мислех, че сте мит.
— Трънът на Камор е мит — отвърна Локи. — Освен това никога не съм бил само аз. Винаги сме действали като група, задружно.
— Разбира се. Няма нужда да подчертавате пред мен колко е важен мастер Танен. Всичко е описано тук, в тази папка. Ще запазя живота и на двама ви, докато се подготвям за задачата, която смятам да ви възложа. Все още не съм готов да я обсъждаме, затова нека кажем, че междувременно ще ви държа под запор. Вървете и се занимавайте със своите си работи. Когато ви повикам, ще дойдете.
— Дали? — изплю Локи.
— О, имате пълната възможност да напуснете града — а ако заминете, ще умрете от бавна и много мъчителна смърт още преди да са се сменили годишните времена. А това ще бъде разочарование за всички нас.