Червени морета под червени небета
- Автор: Линч Скот
- Серия: Джентълмените копелета #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Червени морета под червени небета». Краткое содержание книги:
Кулата на греха е най-изтънченият, най-прочутият и най-силно охраняваният дом за хазарт на света. Уставът за поведението в Кулата на греха е неписан, но строг като устава на религиозна секта. Съвсем просто и съвсем неоспоримо, ако те хванат да мамиш тук, това означава смърт. Предизвикателство, на което Локи Ламора не може да устои...
.... но перфектното престъпление на Локи ще трябва да почака.
Скот Линч изплита интригуваща и завладяваща история, приказка за безбрежни морета и за вероломни хитрости, за вярност и предателство, за дружба, изпитана в най-критични моменти. Напрегнато действие, изпълнено с вълнуващи обрати и коварни съзаклятия - романът на Линч е безспорен хит и възпламеняващо четиво за всички любители на приключенията и изкусната измама.
Страгос седеше, очертан от светлинния лъч, и Локи за първи път го разгледа внимателно. Мъж на прага на старостта, със сигурност гонещ шейсетте, ако не ги бе и минал вече. Странно изискан мъж, с будно изражение. Кожата му беше розова и повехнала, косата — като плосък сив покрив. Според досегашния опит на Локи повечето влиятелни мъже бяха или аскети, или лакомници, но Страгос явно не беше от тях — уравновесен човек. А погледът му беше проницателен, проницателен като на лихвар, който си има работа със закъсал клиент. Локи пиеше крушовия си сайдер и се молеше да му дойде ум.
Стъкълцата, с които бе облицована стаята, улавяха и отразяваха златистата светлина и когато Локи остави погледа си да се зарее из нея, той стреснато забеляза, че сенките вътре в тях се движат. Тези малки трепкащи сенки бяха пеперуди, нощни пеперуди, бръмбари — стотици, може би хиляди, и всяко насекомо бе затворено в малкия си стъклен затвор… Стените в кабинета на Архонта бяха покрити с най-голямата сбирка от насекоми, която Локи не само бе виждал някога с очите си, но и за която изобщо бе чувал. Джийн хлъцна до него — очевидно и той бе забелязал същото. Архонтът се позасмя снизходително.
— Колекцията ми. Не е ли поразителна?
Той отново посегна към стената и дръпна друга копринена връв. Мека бяла светлина грейна зад стъклените стени и вече се виждаха и най-малките подробности на всеки образец. Имаше пеперуди с алени крила, сини крила, зелени крила… рисунките по крилете на някои от шарените бяха по-заплетени и от татуировки. Имаше сиви, черни и златни нощни пеперуди с къдрави антени. Имаше бръмбари с лъскави черупки, които блестяха като благородни метали, и оси с прозрачни криле, трепкащи над злокобните им заострени тела.
— Невероятно! — възкликна Локи. — Как е възможно?
— О, не е възможно. Всичките са изкуствени — най-доброто, което могат да създадат изкуството и занаятчийското майсторство. Един механизъм няколко етажа по-надолу задвижва няколко мяха, които издухват въздушни потоци нагоре по шахти зад стените на този кабинет. Всяка кутийка има малък отвор отзад. Трептенето на крилцата изглежда съвсем произволно и истинско… в полумрак човек никога не би разбрал истината.
— Но въпреки това е невероятно — обади се Джийн.
— Е, намираме се в града на изкусните изобретения — отвърна Архонтът. — Живите същества изискват такива тягостни грижи! Смятайте Мон Магистерия за хранилище на изкуствени вещи. Хайде, пийте, позволете ми да ви налея последния остатък от бутилката.
Локи и Джийн му подадоха чашите си, Страгос им сипа още няколко пръста питие и бутилката се изпразни до дъно. Той седна отново на масата и вдигна нещо от сребърния поднос — тъничка папка, увита в кафяв лист и със счупени восъчни печати от трите страни.
— Изкуствени вещи. Точно както и вие сте изкуствени, мастер Коста и мастер Де Фера. Или по-добре да ви наричам мастер Ламора и мастер Танен?
Ако Локи имаше силата да строши тежкия верарски кристал с голи ръце, Архонтът щеше да загуби една чаша.
— Моля за извинение — пусна Локи отзивчива и малко объркана усмивка, — но не познавам хора с подобни имена. Жером?
— Сигурно е станала грешка — отвърна Джийн със същия учтиво сконфузен тон.
— Няма грешка, господа — рече Архонтът, отвори папката и прегледа набързо съдържанието — десетина пергаментови листа, изписани с черно мастило със старателен почерк. — Преди няколко дни получих едно крайно любопитно писмо по секретните канали на моите разузнавателни служби. Писмо, съдържащо изключителен набор от истории. От един личен познат — източник от йерархията на Вързомаговете от Картейн.
Дори и ръцете на Джийн не могат да стиснат чаша от верарски кристал така, че да я пръснат на парченца — помисли си Локи, — иначе в този миг избухнал облак от отломки и кръв щеше да украси кабинета на Архонта.
Локи вдигна дръзко вежда — все още не искаше да се предава.
— Вързомаговете? Богове, това звучи зловещо. Обаче какво общо могат да имат Вързомаговете с Жером и мен?
Страгос гладеше брадичката си и преглеждаше документите в папката.
— Очевидно и двамата сте крадци от някакъв таен анклав, чието седалище преди е било в Дома на Переландро в храмовия квартал на Камор — ама че наглост! Действали сте без разрешението на капа Венкарло Барсави, който вече не е сред живите. Откраднали сте десетки хиляди крони от няколко каморски донове. Носите обща отговорност за смъртта на някой си Лучано Анатолиус, пиратски капитан, наел Вързомаг, за да му помогне да осъществи плановете си. И може би най-важното — вие сте осуетили тези планове и сте осакатили Вързомага. Победили сте го в ръкопашен бой. Необикновено. Върнали сте го в Картейн полумъртъв и напълно полудял. Без пръсти, без език.