Рицарят тамплиер: Рицар на Храма

— Не, не разбирам. Защо трябваше да постъпват така?

— Рикиса, тя е тази сервилна душа, която стои зад всичко. Аз бях в "Божия дом", когато твоята сестра, Катерина, която вече май не ти е толкова близка, и Рикиса започнаха да плетат мрежите си. Арн, твоят възлюбен, както ти сама го наричаш, беше приятел на Кнут Ериксон и член на рода на Фолкунгите. Това, което Рикиса искаше, беше да навреди на приятеля на краля и така да се получи раздор. А Арн беше войн, който можеше да порази с меча си всички други, и за това се говореше много. Това искаше архиепископът.

— За какво им е на архиепископа и на отец Хенри един воин?

— Но скъпа моя приятелко! — възкликна Сесилия Бланка нетърпеливо. — Не се прави на тъпата гъска, за която ни разправяше госпожа Хелена. Та нали епископите и другите прелати непрекъснато обикалят и говорят как трябва да изпращаме мъже на война в Свещената земя, като че ли не ни стигат нашите собствени войни, и как този, който носи кръста, отива в рая и така нататък. Нямат голям успех с такива приказки. Познаваш ли някой, който да си е сложил кръста и да е заминал доброволно? Не, нито пък аз. Но те можаха да изпратят Арн и със сигурност са казали множество благодарствени молитви след това. Истината понякога е тежка и болезнена. Ако Арн Магнусон не се беше превърнал в легенда след битката при Аксевала, ако беше обикновен мъж като всички останали, сражаващи се с меч и копие, вие щяхте да изкупувате вината си две години, а не двадесет.

— Започнала си да разсъждаваш като кралица, това ли е умението, което искаш да развиеш? — попита Сесилия Роса след малко. Тя изглеждаше дълбоко развълнувана от думите за меча като причина за тежката им присъда с Арн.

— Да, опитвам се да се науча да мисля като кралица. От нас двете като че ли аз съм по-подходящата затова. Ти си прекалено добра, скъпа моя Роса.

— Благодарение на това, че мислеше като кралица ли успя да ги накараш да ме доведат на празненството? Между другото, майка Рикиса изглеждаше все едно се задушаваше от омраза, когато дойде да ме вземе.

— Нищо чудно, тази напаст, тя трябва да се научи, че определено не е олицетворение на Божията воля. Не, първо опитах с добронамерени хитрости и милувки. Но в интерес на истината Кнут не изглеждаше особено впечатлен от моите умения. Той отиде да говори със своя ярл. И аз останах с нацупена физиономия. Чака ме дълъг път преди да стана кралица.

— Значи Биргер Бруса е бил този, който е решил, че ще мога да дойда?

— Той и никой друг. В негово лице имаш опора, която трябва много да цениш. Когато той дойде и те загърна с мантията на Фолкунгите, ясно е, че не беше само за да те предпази от студа.