Рицарят тамплиер: Кралство в края на пътя
- Автор: Гийу Ян
- Серия: Рицарят тамплиер #3
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Персей“
- ISBN: 978-954-9420-72-2
- Переводчик: Румен Руменов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Рицарят тамплиер: Кралство в края на пътя». Краткое содержание книги:
Рицарят тамплиер носи от Йерусалим знания и култура, които са предвестник на едно ново време за Европа. Но той усеща, че дебне война — въпрос на време е вражески род да поиска да си възвърна трона с помощта на съюзници отвън. Използвайки военния си опит и знания, Арн трябва да създаде и обучи армия, готова да се изправи срещу тях. И да положи основите на едно обединено кралство.
— О, да, повече от странно — бързо се съгласи Сесилия Бланка. — Когато седяхме край долината с лилиите, ти преживяваше твоето нещастие, а аз моето щастие. Ти щеше да се откажеш от мечтата си заради мен, в името на нашето приятелство. Бях тъжна, но не и изненадана, че ти се примиряваше с нещастието заради нашето приятелство.
— Ти би направила същото за мен — каза Сесилия Роса отнесено.
— Събуди се, скъпа приятелко! — настоя кралицата. — Та това е сега, случва се точно сега. Сега аз трябва, точно както Дева Мария ни показа, да направя същото за теб. Няма да ходиш при монашеската роба и кръста, ще отидеш в брачното ложе с Арн Магнусон и колкото по-скоро, толкова по-добре!
— Но какво можем да направим, когато мъжете така се карат за това? — чудеше се Сесилия Роса отчаяно.
— Спри да се колебаеш, не ти прилича! Бъди себе си, скъпа Сесилия — каза кралицата нетърпеливо. — Сега ще помислим, ще действаме, но повече няма да мечтаем. Спомняш ли си онзи път в "Божия дом", когато използвахме изповедта като оръжие?
— Дааа… — отговори бавно Сесилия Роса. — Ами да! Когато вложихме послание в нашата изповед и горчиво се разкаяхме за лошите си помисли, свързани с неподобаващо за християни отмъщение, и как сме щели да насъскаме Фолкунгите, ярлът и кралят, ако не се отнасят с нас по-добре. Тези стрели попаднаха в целта по-точно, отколкото въобще бяхме очаквали!
— Точно така! — съгласи се кралицата, окуражена от това да види как Сесилия Роса изглежда внезапно се беше пробудила. — Днес ще направим същото. Архиепископът скоро ще бъде в палатката си и ще се прави на равен с хората преди срещата на съвета. Нали се преструва, че показва любовта си и към най-дребното Божие създание. И който и да е може да отиде при него, да целуне епископския му пръстен и да се изповяда. Това важи също и за една кралица и една икономка в Рисеберя…
— Какво послание ще вложим в изповедта си този път? — запита развълнувано Сесилия Роса със светнали очи и порозовели бузи.
— Аз ще разкажа как се измъчвам пред избора да изпратя най-скъпата си приятелка в манастир само за собствена изгода, за правото децата ми да наследят короната. То си е истина освен това. Дали ти би станала в такъв случай игуменка по други причини освен в името на възвишеното признание? Пред този въпрос се измъчвам и с удоволствие ще го изповядам. И после идва твой ред и ти…
— Не, не казвай нищо! Остави ме първо сама да помисля. Разбира се! Ще се изповядам как съм станала свидетел на чудото, че Дева Мария слушаше моите молитви и тези на Арн в продължение на двадесет години и го върна невредим. И как свещената му клетва е на път да бъде изпълнена… как с това Дева Мария ни показва колко силна може да бъде любовта, как надеждата никога не трябва да се губи… и как се чувствам раздвоена, защото ме молят да изпълня земните си дългове, като отида в манастир вместо да приема дара на Дева Мария. Всичко това също е истина, нали, и аз като теб ще оскверня съвсем малко изповедта, като го кажа. Тези думи достатъчни ли ще са, как мислиш?
— Напълно — увери я кралицата. — Мисля, че нашият високоуважаван архиепископ бързо ще си припомни Божиите слова за чудото на любовта. Той ще стане силен защитник на любовта между теб и Арн, която ти ни най-малко няма да оскверниш, защото…
— Иначе всички ще станем участници в един голям грях, като отхвърлим волята на Дева Мария, която тя така ясно и недвусмислено ни показа! — засмя се Сесилия Роса.
И двете бяха много възбудени и говореха една през друга. Заедно с това Сесилия Бланка измисли нови планове как да направят вечерята по такъв начин, че повече да няма приказки за пращане в манастир. Сесилия Роса се изуми и изчерви, когато чу за тези хитрини. Но в следващия момент се сетиха, че нямат време за губене, хванаха се за ръце и се затичаха като млади момичета надолу по витите стълби на кулата към съвсем честната изповед, която щеше да направи на пух и прах плановете на всички мъже. Когато излязоха навън на двора обаче, си наложиха моментално да спрат, да наведат глави и да тръгнат скромно и сериозно към палатката на архиепископа пред стените на крепостта.
Голямата караница в залата за съвещания в източната кула беше престанала и беше преминала в дълъг разговор вследствие на тежките думи на Арн за невъзможността да се изпрати кръстоносен поход от двете Готаланд и Свеаланд. Както кралят, така и ярлът бяха засегнати от лаконичния му начин да отговори с "не" на въпроса за способностите на скандинавските мъже. Накараха Арн да изясни нещата и всички слушаха хем с внимание, хем с боязън това, което той им разказа.