Златният дявол
- Автор: Ангстън Дейвид
- Серия: Нощно море #1
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Кодинова
- Жанр: Морские приключения
Электронная книга - «Златният дявол». Краткое содержание книги:
Преобърнатият корпус беше като стена, планина от пясък и тиня. От него се издигаше хоризонтално връх, подобен на билото на покрив, което се спуска от край до край под неизвестен ъгъл. Като отмахнахме наслояванията, във водата се вдигна облак, под който се откри мозайка от корозирал метал — набръчкани парчета меден обков, отлюспващи се от дървената основа. Оттласнахме се от облака и се понесохме към другата страна на кораба, като плувахме бавно покрай плоската кърма. Огромният изгнил рул все още висеше на корозиралите железни панти. По цялата дължина на кораба, под перилото, където палубата се опираше по осеяната с камъни тераса, имаше черни криви дупки, нито една не беше достатъчно голяма, за да го погълне. Докато се движехме покрай корпуса, попаднахме на по-голям отвор и двамата насочихме фенерите си натам. Изплашени риби потрепнаха от светлината, очите им бяха като пръснати стъклени топчета за игра. Палубата изглеждаше изгнила, но като по чудо запазена. Множество разложени греди и купчината, която някога е била откъсната мачта, изпълваха ограниченото зловещо пространство отдолу. Забелязах врата в палубата, тъмен вход към вътрешността на кораба.
Понечих да вляза, но Дъф ме побутна по рамото и ме отведе. Имаше друг план и аз го последвах покрай корпуса към носа. Тъмната вода обгръщаше кораба в сив мъглив воал. Усетих нечие присъствие в заобикалящата ни пустота. Обръщането ми сякаш направи това присъствие още по-близко. Чувствах, че ни наблюдават. Скоро в главата ми се въртяха всякакви пресилени кошмари: моряци сенки, движещи се скелети, рогати дяволи, полускрити в мъглата. Сякаш бездната събуждаше детските ми страхове, обличаше банални привидения в прозрачните одежди на забравата. Почти различавах призрака на брадатия ми брат Дан. Това извика в паметта ми думите на псалм, който бях намерил, записан в тетрадката му.
Забравен съм като мъртвец.
Превърнал съм се в изгубена вещ.
Никога не съм вярвал в свръхестествения свят. За мен това е игра на мозъка, изкривено време, минали образи и спомени, насложени върху настоящето. Призраците се въздушни измамници, толкова изкусни и неуловими като мислите. Няма как да ги заглушим. Можем само да се отвърнем от тях. Да им откажем вниманието, което страхът ни подтиква да им обърнем.
Извърнах се и последвах Дъф.
Носът на кораба беше точно такъв, какъвто Белочек ни го описа. Върхът беше счупен и откъснат. На мястото, където е била женската фигура, имаше огромна дупка. Тази зейнала уста разкриваше счупени дъски като зъби и стигаше дълбоко навътре чак до каменната тераса. Така тъжната развалина сякаш плачеше в бездната. Дъф преплува хладнокръвно през зъбатата уста и тъмнината в нея бързо го погълна. Гледах го отвън и се колебаех дали да вляза, но видях фенерчето му да присветва. Така както плуваше в безтегловност в мастиления отвор, с бутилка на гърба и маска на лицето, той приличаше на някакъв Йона от космическата ера, застанал пред отворената паст на кита.
Какво друго ми оставаше, освен да го последвам? Минах през дупката и натиснах каучуковия бутон на фенерчето. Рибите със стъклени очи се пръснаха ужасени. Конусовидният лъч освети покрити с пясък пръснати останки — бутилки, буркани, парчета стъкло, отломки от изгнили сандъци и разбити, зеленясали грънци. Вдигнах част от чайник с отчупен връх на чучура и от него се изсипа черна следа като от октопод. Парченцето приличаше на китайски порцелан с бели и сини флорални мотиви под глазурата. Пуснах го обратно в разпръскващия се облак и преплувах до Дъф, който бе намерил запазена каса шампанско. Издърпа една бутилка и видя, че коркът се е разложил и съдържанието се е смесило с океанската вода. Обърна се към мен, размаха я като трофей, после я хвърли. Тя се приземи във финия пясък и стана причина за малка експлозия. Странни жълтеникавооранжеви парченца плуваха в гъстия облак. Насочих лъча си към тавана над нас (който, разбира се, беше под) и видях, че целият е надупчен. Морската флора и фауна прояждаха дървото и от него падаха накъдрени стружки. Осъзнах, че каквото и да има над нас, то лесно можеше да се срути над главите ни.