Златният дявол

Отидох на мостика и видях Белочек отпуснат на капитанската седалка. Кенди стоеше зад него и разтриваше огромните му рамене. И двамата ме гледаха: Кенди през увисналите пред лицето й червени кичури, а Белочек с приведена глава, изпод вежди. Ако я нямаше пурата в ръката му, щеше да прилича на боксьор в ъгъла на ринга.

— Изглеждаш малко зачервен, Джак. Да не би пак да ни се подкосиха краката, а?

— Ни най-малко — отвърнах. — Чувствам се прекрасно. — Оставих купата с картофки пред него. — Ева приготвя гуакамоле.

— Нека донеса нещо за пиене — предложи Кенди и тръгна към стълбите.

— О, не, нека аз да донеса — казах и понечих да я спра. — Какво искаш?

— Благодаря ти, Джак, но…

— Не, настоявам. Моля те.

Без грим лицето на Кенди беше бледо и изпито, а косата й висеше на кичури като кървава раста*. Тя се спря и ме погледна изпитателно. Бях блокирал пътя й към стълбите с разперени ръце. Отпуснах ги небрежно и се опитах да изглеждам спокоен.

[* Раста — африканска прическа от кичури коса, увита на масури. — Б.р.]

Тя хвърли поглед през рамото ми към вътрешността, където се предполагаше, че е Ева. След това ме погледна отново и ми се ухили кисело и нетърпеливо.

— Добре, любовнико. Има отворено шише диетична кока-кола в дъното на хладилника. В барчето срещу хладилника ще намериш ром «Барбадос» — не искам «Бакарди». Искам чаша кола и малък ром вътре. Без лед.

— Ром с кола, без лед. Господин Белочек?

Той поклати глава и както винаги изглеждаше развеселен.

— За мен нищо — каза.

Когато се обърнах и заслизах по стълбите, изведнъж от водната повърхност някой се провикна. Белочек стана и всички отидохме към перилото, за да видим кой е.

На двайсет метра Рок риташе към нас и дишаше през шнорхела.

— Нещо не е наред — каза Кенди. — Сам е.

Хвърлих поглед зад себе си. Ева все още беше долу.

Заля ме внезапна вълна безпокойство, усещах, че се е случило нещо ужасно. Без дори да знам какво е, веднага се почувствах отговорен. Аз ги доведох тук, вината беше моя, аз забърках всички в това.

— Рок — извиках. — Какво има?

Той не ми отговори веднага. Изплува към задната страна на яхтата, свали си маската, хвърли я на палубата и остана за кратко на стъпалото на кърмата.

— Сестра Клеър Духачката — каза той. — Шибаното ми ухо.

Отдъхнах си. Рок и преди се беше сблъсквал с този проблем. Мислехме, че го е преодолял. Нелекувана инфекция на ухото в началното училище се бе превърнала в сериозно възпаление на синусите, което бе поразило финия апарат на вътрешното ухо. Когато учителката му, реликвата от Светата инквизиция, сестра Клеър, настояла да си издуха носа колкото може по-силно, той се подчинил, но си издухал тъпанчето и си увредил евстахиевата тръба, която така и не заздравяла. Рок сам си я издухал, но винаги обвиняваше монахинята.

— Колко дълбоко слезе? — попитах.